Папа Франциск към българските епископи: Църквата да бъде мисионерска и в диалог с православните

Тримата католически еспископи в България, монс. Георги Йовчев и монс. Петко Христов, водени от Апостолическия екзарх Христо Пройков, са на посещение във Ватикана от 13 до 15 февруари по повод на редовната визита "ad Limina Apostolorum". Посещението се провежда на всещи пет години и има за цел епископите от дадена страна да извършат поклоничество на гробовете на Св.Апостоли Петър и Павел, както и да се срещнат с Върховния Римски Първосвещеник.

Предаваме пълния текст на словото на Негово Светейшество Папа Франциск към българските Епископи:

Скъпи Братя в Епископството,

Радостно Ви посрещам по повод визитата „ad limina Apostolorum” и във Вашите личности виждам и почитам вярата и любовта на верния народ, който живее в България.
Благодарение на Бог и на взаимните усилия на различните членове на Църквата - Епископи, свещеници, монаси, вероучители и миряни - ние сме свидетели на възраждането на дейности и инициативи, които показват жизнеността на католическата вяра във Вашата Държава. Имам предвид по- специално за някои събития, които Църквата в България е насърчила през последните няколко години: Юбилеят, обявен през 2010 г. от Апостолическата Екзархия за католиците от византийско-славянски обряд, за да се отбележи 150-годишнината на Унията с Апостолическия Престол на Рим; научно-възпоменателната Конференция за делото на Архиепископ Анджело Джузепе Ронкали, Визитатор и Апостолически Легат в България в периода 1925-1934 г.; честванията на 60-годишнината от мъченическата смърт на Блажения Епископ Евгений Босилков. В допълнение, по време на неотдавнашната Година на Вярата, се състояха други важни моменти, като например Националната среща на католиците в България, Националният ден на младежите и научната конференция за Втория Ватикански Събор.

Тези инициативи потвърждават, че католическите общности, принадлежащи както на Латинската Църква, така и на Византийско-католическата, въпреки че по отношение на числеността си са малцинство в Страната, продължават стремително напред с мисията си за засвидетелстване, както на естествените морални ценности, така и на Евангелието на Христос, в едно общество, белязано от духовна празнота, причинена от бившия атеистичен режим или от безкритичното приемане на културни модели, в които преобладават предложенията за един практически материализъм. Призовавам Ви да вървите смело по този път, като се стремите да осъществите в Вашата Държава тази мисионерска трансформация, която Църквата е призвана да реализира в света. Това изисква духовно и пастирско обръщане, което започва с осъзнаването, че по силата на Кръщението ние всички сме ученици мисионери, изпратени от Господ да проповядваме Евангелието с радост и дух, оценявайки също и ценното съкровище на народната набожност. Това обновено мисионерско задължение има също и социално измерение, което има за своя отправна точка социалната доктрина на Църквата и чиито приоритети са социалното включване на бедните и ангажиментът за общото благо и общественият мир.

Много е важно, в тази връзка, държавните институции да признаят ролята на Светия Престол като духовен и морален авторитет в международната общност и да оценят по положителен начин присъствието на Католическата Църква в общността на българския народ и приноса, който тя дава в служба на общото благо и напредъка на Страната.

Многобройните смели свидетелства на вярност към Христос и Църквата, дадени в драматични периоди и пътят, поет в тези две десетилетия на възстановена свобода, да Ви изпълнят с благодарност към Господ и да Ви вдъхнат доверие в делата на Провидението в историята. В същото време Ви призовавам към един обновен и сговорен ангажимент за формирането на вярващите, както насърчавайки едно подходящо вероучение, така и чрез една специална грижа към пастирската дейност за младите и званията, както и за свещеническото братство, така че да са облагодетелствани условията за узряването на вярата и за щедрото отварянето към един мисионерски хоризонт.

Вашите общности, скъпи Братя, живеят и работят заедно с тези на Българската Православна Църква. Във връзка с това Ви моля да занесете моя сърдечен поздрав на Патриарх Неофит, чиято първа годишнина от каноничния му избор ще се отбележи в рамките на няколко дни. Призовавам Ви да продължите да полагате усилия за насърчаване на един по- интензивен и братски диалог с Православната Църква. Надявам се, че във всеобщото и молитвено слушане на Божието Слово ще се отварят сърцата и умовете на всички, за да бъде все по- конкретна надеждата да отслужим заедно Евхаристийната Жертва, спомняйки си за думите на нашия Господ, който в навечерието на смъртта Си се молеше на Отца за всички свои ученици „за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби” (Йн 17,23).

На 27 април ще се проведе в Рим канонизацията на Блажените Йоан XXIII и Йоан Павел II. Радвам се, че както Софийско-пловдивският диоцез, така и Никополският и Апостолическата Екзархия за католиците от византийско-славянски обряд ще присъстват на тържествената Литургия с представителни делегации. Това е красноречив знак за това каква следа е оставило в душата и живота на българската католическа Общност свидетелството на първия славянски Папа, по-специално визитата му, която той осъществи в Родината Ви през май 2002 г. Също така това е знак за това колко е жив споменът, оставен от Архиепископ Анджело Джузепе Ронкали през деветте години, през които той е работил в България като Апостолически Легат. Той, напускайки страната Ви, се изрази по този начин: „Където и да ми се случи да живея, ако някой от България мине близо до моя дом, било през нощта или по време на трудности в живота си, винаги ще намери на моя прозорец една запалена свещ. Нека почука, нека почука! Никой няма да го запита дали е католик или православен; достатъчно е, че е брат от България. Нека влезе и там ще го посрещнат две широко разтворени братски ръце и едно топло приятелско сърце” (Проповед за Рождество Христово, 25 декември 1934 г.). Това са думи, които разкриват чувствата на Апостолическия Легат Монс. Ронкали към българския народ, който сред превратностите на историята е запазил жив пламъка на вярата в Христос.

Скъпи Братя, поверявам на Блажената Дева Мария, Майка на Църквата, на Св. Св. Кирил и Методий, евангелизатори на славянските народи и на Блажения Епископ и Мъченик Евгений Босилков Вашите надежди и грижи, пътят на Вашите Църкви и развитието на Вашата земна Родина и призовавам благословията на Господ върху Вас, свещениците, монасите, монахините и верните от скъпата българската нация.

От Ватикана, 13 февруари 2014 г.
Franciscus PP.

vik/rv