Монс. Христо Пройков: почувствахме бащинското покровителство на Светия отец Папата

Тримата епископи от Католическата Църква от България, монс. Христо Пройков, екзарх на католиците от източен обред и председател на Католическата епископска конференция, монс. Георги Йовчев, епископ на Софийско-Пловдивския диоцез и монс. Петко Христов – епископ на Никополската епархия, отслужиха Света литургия на гроба на св.Петър във Ватиканската базилика. На литургията присъстваха сестра Пенка Дерменджиева и редакторите от Българската програма на Радио Ватикана. В интервю монс. Пройков обяснява впечатленията си от срещата с Папа Франциск и мисията на Католическата Църква в България след визитата "ад лимина" във Ватикана:

***********
Тази визита на Светия Отец Папата, на която бяхме повикани от него е каноническа визита, едно задължение на всички католически епископи от целия католически свят, които се представят по желание на Светия Отец Папата в определено време, обикновено на 5 години. Очаквахме я с нетърпение, защото за мене като епископ, това е третата католическа визита ад Лимина: при Йоан Павел ІІ, при Папа Бенедикт ХVІ и сега при Папа Франциск. Всяка една визита, по особен начин оставя и блясък, и следа в сърцата, и в нашата работа като епископи, които имаме задължение да предадем това, което сме получили, това, което сме чули от нашия Първосвещеник, Светият Отец, на нашите свещеници и духовници, и верни. В този случай се срещнахме наистина с един баща, с който разговаряхме точно както деца биха разговаряли със своя родител, съвсем непринудено. С малко думи заедно тримата епископи, разговаряйки с него, мисля че всеки един от нас получи толкова много, колкото не е очаквал. От гледна точка на това, че имаше и окуражаване на нашата дейност и разбиране, и въпроси с какво можем да ви бъдем от помощ, от какво вие имате нужда от нас. Всичко това предразполага много и наистина се чувствахме като деца около своя баща. И този израз на бащинско покровителство от страна на Светия Отец Папата, което е присъщо за него, ни сближава много с Църквата. Мисля, че това е най-хубавото – сърцето, което успяхме да спечелим от Светия Отец Папата да предадем на нашите духовници и верни. Мисля, че това е началото на хубави срещи и едно добро продължение на нашата работа, което ни дава много сили напред.

Ваше Високо Преосвещенство, в скоро време ще се завърнете в Рим за Синода за семейството. Кои са главните пастирски задължения на които Католическата Църква в България трябва да отговори?
Католическата Църква обгръща разбира се целия свят с всичките му проблеми. България от своя страна през 2007 г. навлезе в големия свят на Обединена Европа, а заедно с това и целият глобален свят ни обгръща със своите предизвикателства, със своите нови изисквания или въведения в живота на човека. И ние чувстваме, че класическата форма на семейството сякаш е разклатена и тези проблеми засягат вече и нас. В желанието си да бъдем по-тясно свързани с Европа, сякаш приемаме всичко с една лекота. Именно заради това проблемът става все по-сериозен и Католическата църква, която обгръща пак целия свят, в лицето на Светия Отец Папата проявява точно тази загриженост, която е и наша и свиква този Синод на Църквата, именно за да разискваме тези теми, които засягат всички нас. Бих казал, че в България класическата форма на семейството дълго време е била запазена и семейството е оцеляло точно заради това. Но днес семейството е също много заплашвано и има нещо многозначително, което бих желал да споделя. Когато се говореше за тези съжителства на приятелски начала, без брак в България, Парламентът свика една кръгла маса, на която присъствахме всички религиозни общности, които сме в България, и може би за първи път в историята на България имахме абсолютно единодушие по този въпрос, че бяхме против тази форма на брака. И в крайна сметка през Парламента не мина този закон засега. Това е една победа на единодушието не само на християнските общности, но и на всички религиозни деноминации в България, дори и будисти, и други учения бяха съгласни с нас и това даде много добър резултат и един кураж, че можем заедно да постигаме неща, които са много ценни за България и особено както е това за семейството.

Във Ватикана посетихте и Папският съвет за семейството. Какви са вашите впечатления ?
Наистина, както целият свят, обединен помежду си, за съжаление и в някои фалшиви идеи и вземане на решения, иска по някакъв начин да въздействува върху семейството и да го преобрази, и да го нагласи в някаква светлина на модерен свят, така и тук, в Рим, окото на света, Папският съвет за семейството фокусира в себе си всички гледни точки по отношение на семейството, в позитивната светлина на семейството, в класическата форма на семейството. Ето защо всяка една среща, и ние сме благодарни, че бяхме приети в Папския съвет за семейството, е от голямо значение, е от голяма полза за нас с материалите, които ни дават, като публикации, с мислите, които разменяме, със съветите, които получаваме, за да можем ние от своя страна в подготовката на семействата, и семейните двойки, да бъдат винаги с една истинска и ефикасна подготовка, за да могат от тях да израстват след това пък деца, които от своя страна, възпитани в този дух, ще търсят да създадат истински семейства, които да имат продължението в един християнски смисъл, с благословението на Бога.

jp/ rv