Монс. Христо Пройков: българските епископи с радост очакват срещата с Папа Франциск

Тримата католически епископи в България, монс.Георги Йовчев и монс. Петко Христов, водени от Апостолическия екзарх Христо Пройков, са на посещение във Ватикана от 13 до 15 февруари по повод редовната визита „ад лимина. Посещението „ad Limina Apostolorum” или „посещение на прага” се провежда на всеки пет години и има за цел епископите от дадена страна да извършат поклонничество на гробовете на Св. Апостоли Петър и Павел, както и да се срещнат с Върховния Римски Първосвещеник. Посещават се всички конгрегации, папски съвети и други институции на Римската курия, където йерарсите споделят за проблемите в своите епархии, както и показват какво е свършено от времето на последното посещение „ad Limina Apostolorum”. За българските епископи последното такова посещение бе през ноември 2005 г. по време на понтификата на Папа Бенедикт XVI. Чувствата си преди срещата с Папа Бергольо сподели монс. Пройков, който е председател на Епископската конференция в България:

„За нас е голяма радост и много приятна изненада, че още от месец ноември м.г. сме получили поканата от Папа Франциск за тази среща „ад лимина”. Бихме казали, че още в първите дни на своя понтификат той кани Католическата църква от България, представена от нейните епископи на тази много важна среща. Отиваме на една среща, която вече сме имали във времето с Папа Йоан Павел ІІ, по-късно с Папа Бенедикт ХVІ. Така че срещата със Светия Отец Папата знаем, че е нещо много важно, много сериозно, видяна с очите на целия католически свят и българските епископи представят своята Църква в България, която им е поверена. От своя страна сме сигурни, че нашите верни, както вече го показват, ни изпращат с радост, с надежда, че ще се срещнем за първи път с Папа Франциск, ще отнесем в България неговия благослов връщайки се и заедно с това ще чуем неговите напътствени слова, които ще предадем на всички наши верни и на цялото духовенство, за да имаме един наистина начертан духовен път за следващите пет години”.

Въпреки малобройна, около 1 % от общия брой на населението, (73 хил. според данни на "Помощ за Страдащата църква” от 2011) Католическата църква в България е жива и динамична общност, която след края на комунистическия режим се радва на възвърнатата религиозна свобода и се стреми да свидетелства Евангелието в променящото се общество. Както и да посрещне съвременните предизвикателства, като много от тях са тези в западните общества: секуларизма, религиозното невежество плод на комунистическия атеизъм, отслабеното семейство и стила на живот, който омаловажава или изключва християнските ценности.

Настоящото посещение на българските епископи е четвърто след сключването на дипломатически отношения между България и Светия Престол през декември 1990.
Началото бе дадено на 1 юни, 1992, когато ватиканския праг прекрачиха техни Високи Преосвещенства епископите Методи Стратиев, Самуил Джундрин и Георги Йовчев, посрещнати от Папа Йоан Павел ІІ. Една вълнуваща среща с огромно значение за бъдещето на малката Католическа църква в посткомунистическа България. Оказаното уважение и внимание показаха уважението на Светия Пресол към твърдостта с която българските католици преминаха през тежките години на тоталитаризма.

Втората виза „ад лимина” се осъществи на 7 ноември 1998, няколко месеца след като Йоан Павел ІІ обяви за блажен Никополския епископ и мъченик за вярата Евгений Босилков. В словото си папа Войтила насърчи българските епископи в подготовката на християните за Големия Християнски Юбилей, чрез „обновено морално усърдие срещу консумативното общество, моралния релативизъм, вътрешното затваряне, апатията и липсата на уважение към живота”. Във връзка с Големият Християнски Юбилей, папа Войтила насърчи общението, както в самата Църква, така и с другите християнски вероизповедания, защото „всичко което обединява е много по-важно от онова, което разделя”.

От 9 до 12 ноември 2005 се проведе третата визита „ад лимина”, а българските епископи бяха приети от папа Бенедикт ХVІ. „След мрачния период на комунистическото подтисничество - каза Папа Ратцингер - католиците, запазили жива вярата и принадлежността си в Христос, чувстват спешната нужда да укрепят своята вяра и разпространяват Евангелието във всички социални сфери, особено там където се проявява нуждата от Благата вест. Мисля например, за силното спадане на раждаемостта, високия процент на аборти, несигурността на много семейства, проблема за емиграцията”. Папа Бенедикт ХVІ окуражи дейността на Католическата църква в България в социалната област и насърчи епископите „да продължават да свидетелстват Христос в служба на българския народ”.

dg/ rv