Католическата църква в България

София
13 -15 февруари: Визита "ad limina apostolorum" във Ватикана за епископите на Католическата църква в България от. Тримата управляващи католическите диоцези в България ще се срещнат с Папа Франциск и ще проведат срещи във ватиканските ведомства.

6 февруари: С кратка набожност към Светото Причастие за нови и свети звания за свещенически, монашески и семеен живот завърши деня в котлическата енория „Св. Йосиф”. Веднага след молитвата се проведе и среща на молитвената група на св. Пий от Пиетрелчина.

7 февруари: Последователите на св Франциск от Трети Францискански орден проведоха среща на която се молиха с литанията на Пресвято Сърце Исусово.

9 февруари: Навършиха 22 години от смъртта на сестра Макрина Рутова (6 февруари) и архимандрит Климент Паскалев (9 февруари). Света литургия за упокоение на техните души. архимандрит Климент Паскалев е бил енорийски свещеник в енория "Успение Богородично" София от 1964 до 1983 г. Сестра Макрина е от монашеската общност на сестрите Евхаристинки и дълги години е служила в същата католическа енория.

11 февруари: 21-ят Световен ден на болните и празник на Света Богородица Лурдска. В това честване, освен болните се прибавят и медицинския персонал, вярващите християни и всички хора с добра воля. Католическата църква в България отправя призив към всички: през настоящия месец, всеки да посети някой болен или нуждаещ се, за да се присъединим към страданието на ближния.

11 февруари: В сдружение "Усърдие" ще се състои среща на всички участници в поклонничествата до Лурд през 2008, 2012 и 2013 г. По този начин болни - индалиди достигнаха в подножието на статуята на Дева Мария Лурдска - покровителка на болните. Поклонничествата са осъществявани с подкрепата на италианската благотворителна организация УНИТАЛСИ.

Гергана Дойчинова

Пловдив
11 февруари: Храмов празник на националното светилище Дева Мария Лурдска в кв. Кючук Париж на гр. Пловдив. Храмовият празник е предшестван от тридница, която започна на 9 февруари. На 11 февруари се отбелязва и Световния ден на болните.

3 февруари: Възпоменание на Свети Влас епископ и мъченик. По време на божествените литургии в Софийско- Пловдивската епархия бе извършен обредът с благославянето на гърлата.

3 февруари: Излет в планината за децата и младежите от енория „Пресвето Сърце Исусово” кв. Ген. Николаево на гр. Раковски бе организирал енорийския свещеник отец Димитър Димитров. След светата литургия, на която благослови гърлата на младите енориаши, всички заедно се отправиха към местността „Копривките“.

3 февруари: Празник на гр. Ракивски. През 1966 г. Раковски е обявен за град. С Указ 100 на Президиума на Народното събрание селата Генерал Николаево, Секирово и Парчевич се обединяват в едно селище, обявено за град - Раковски.

*Каритас Витания, съвместно с отец Румен Станев енорийски свещеник в енория „Св. Михаил Архангел“ – гр. Раковски, отправят покана към всички възрастни жени от енория за седмични сбирки, на които да изработват изделия от прежда. Срещите се провеждат всеки вторник от 14 до 17 часа в голямата зала на новия енорийски център под Църквата. На пръвата сбирка са се отзовали над 10 възрастни жени. Изработените плетива ще се предлагат за продажба, а средствата ще бъдат използвани за осъществяването на благотворителни цели.

Жана Стоева

Никополска епархия
6 февруари: В дома на Отца се завърна сестра Станислава Братанова от Обществото на сестрите-бенедиктинки в село Царев брод, Шуменско. Заупокойната литургия бе отслужена на 7 февруари 2014 г. от 14 ч. в манастирската църква „Скръбна Божия Майка” в Царев брод. Литургията беше предстоятелствана от отец Ремо Гамбакорта, Викарий на Никополският Епископ монс.П.Христов. С него съслужиха свещениците: отец Яцек Вуйчик от Варна, отец Паоло Кортези от Белене, отец Йосиф Йонков от Ореш и дякон Владислав Томич. След заупокойната служба с молитвено шествие тялото бе отнесено до гробищния парк в Царев брод, където се извърши погребението.

Сестра Станислава Братанова е родена на 19 март 1924 година в Белене. С благословията на своите родители тя постъпва в манастира на сестрите-бенедиктинки от Тутцинг в с. Царев брод на 20 юли 1938 г. Там служи нейната леля сестра Гертруда Добранова. През октомври, същата година, я приемат в общността и под ръководството на сестра-магистра Амата Херц с.Станислава започва интензивно да изучава немски език. След края на курса, през септември 1939 г. я записват в Немското училище на сестрите-викентинки в София. Там тя завършва гимназиално образование през 1944 г. Преди нахлуването на руските войски в България през същата година, сестрите германки от манастира се връщат обратно в своята родина. С тях заминава и сестра-магистра Амата. За с.Станислава започват критични и несигурни дни. Но Божието Провидение й идва на помощ.

Сестрите-бенидиктинки от Бърдарски геран остават в България и сестрата има вече нова магистра. След 3 години интензивно обучение, мечтата й се осъществява и на 6 май 1947 г. става новистка. Вместо кръщелното си име Анна, получава името Станислава. На 8 май 1948 г. полага първи монашески обети, а на 1 май 1951 г. полага и вечни. И двете тържества са предстоятелствани от Блажения Епископ и Мъченик Евгений Босилков. Обетите й са чути и приети от него и подписани с неговия подпис.

След установяване на комунистическия режим, през 1950 г. голяма част от имотите на бенедиктинския манастир са иззети и на тях се открива психо-неврологична болница. Сестрите са принудени да работят в нея. С. Станислава работи 28 години в трудотерапията на болницата. След промените, настъпили в Българи след 1989 г., сестрите вече са свободни да се отдадат на духовен и монашески живот. С. Станислава е избрана за настоятелка на манастира. Като такава тя участва в няколко конференции на висшите настоятели: през 1997 г. в Чехия, а през 1999 г. в Унгария. Същата година тя участва и на конференция на Реновабис в Германия. На тези конференции с. Станислава представя ситуацията на богупосветените в България по време на комунистическия режим и след настъпване на демокрацията.

Верните от Никополската епархия ще запомнят с.Станислава с нейната смиреност, доброта, силна вяра, като отдадена на молитвата жена, винаги способна да даде добър съвет и да каже добра дума. Тя беше образован и високо ерудиран човек. Скромна и щедра по дух, носеше с гордост своето звание и монашеска дреха. Сестра Станислава е един истински пример за всички нас, че в нашите епархии се раждат и пребъдват в служба едни наистина свети звания. Звания, които със службата и предаността си, свидетелстват за любовта на Бога.

Росица Златева