В литургията отслужена
тази сутрин в религиозния дом Санта Марта, Папа Франциск се спря на тайната за смъртта,
приканвайки да просим от Бог три благодати: да се умре в Църквата, да се умре с надеждата
и да се умре оставяйки в наследство едно християнско свидетелство.
В своята
проповед Светият Отец коментира първото четиво за деня, което разказва за смъртта
на Давид, след един живот отдаден в служба на неговия народ (2 Сам 2, 1-4, 10-12) Подчертава
три неща: първата е, че Давид умира „в лоното на своя народ”. Живее „своята принадлежност
към Божия народ. Бе грешил: той самият се нарича ‘грешник‘ , но никога не е отивал
вън от Божия народ!”:
„Грешник да, предател не! Това е една благодат: да останеш
до края сред Божия народ. Да имаш благодатта да умреш в лоното на Църквата, в лоното
на Божия народ.Това е първата точка, която бих искал да ви подчертая. И за нас да
искаме благодатта да умрем в дома. Това е една благодат! Не се купува! Това е един
дар от Бог и трябва да го искаме: Грешници да, всички сме такива! Но предатели не!
Корумпирани не! Винаги вътре! А Църквата е майка, която ни иска винаги такива, много
пъти мръсни, но Църквата ни умива: тя е майка!”.
Второто размишление: Давид
умира „спокоен, в мир” със съзнанието че отива „от другата страна със своите” бащи.
„Това – заяви Папа Франциск – е една друга благодат: благодатта да се умре с надеждата,
със съзнанието”, че „от другата страна ни очакват; че от другата страна домът продължава,
семейството продължава”, че няма да бъдем сами. „Това също е една благодат, която
трябва да искаме – отбеляза – защото през последните моменти на живота ние знаем,
че животът е една борба и духът със злото иска своя дял”:
„Света Терезина на
Детенцето Исус казваше, че в нейните последни моменти, в нейната душа е имало една
борба и когато тя е мислела за бъдещето, за това, което я очаква след смъртта, за
небето, тя е чувала един глас да й казва: „Не, не бъди глупава, очаква те мрак”. Но
доверието в Бог започва сега, в малките неща от живота, също и в големите проблеми:
да се доверяваме винаги на Господа и да растем в надеждата. Да умрем в дома, да умрем
в надеждата”.
Третата благодат е за наследството, което ни оставя Давид. Има
„много скандали за наследството” – припомни Папата – „скандали в семейството, които
разделят”. Давид обаче „оставя наследството на 40-годишно управление” и „силният,
утвърден народ”. Една народна поговорка казва – продължи Светият Отец – казва че всеки
човек трябва да остави в живота си един син, трябва да засади едно дърво и да напише
една книга. А аз какво наследство оставям: „Какво наследство оставям на тези, които
идват след мен? Давид оставя това наследство на своя син, казвайки му: „Ти бъди силен
и се покажи мъж. Съблюдавай закона на Господа, твоя Бог, продължавайки по неговия
път и следвайки неговите закони!”:
„Това е наследството: нашето свидетелство
на християни оставена на другите. Някои от нас оставят едно голямо наследство: да
си помислим за светците, които живяха Евангелието с голяма сила, които ни оставиха
един път и един начин да го живеем като наследство. Нека свети Давид да ни отпусне
на всички нас тези три благодати!”.