Послание на Папата за Великия пост: с християнско милосърдие срещу материалната, моралната и духовната бедност

„Осиромаша заради вас, та да се обогатите”: този цитат от посланието на св.Павел до Коринтяни (2 Кор. 8,9) е заглавието на папското послание за Великия пост 2014, който започва с празника Пепеляна сряда, 5 март.

Посланието на Папата се фокусира върху „бедността” на Христос, „уподобен на човека, освен с греха”. Неговата любов, състрадание и нежност са характеристики, които всеки християнин трябва да приеме и приложи в своя стил на живот. Особено пред „човешката бедност”, която Папа Бергольо определя в три категории: първата е „материалната бедност”, която засяга човешкото достойнство, тъй като лишава човека от неговите основни права и блага от първа необходимост: храна, вода, хигиена, труд, възможност за развитие и културен растеж”. Пред тази бедност Църквата предлага своето служение, своята „дякония, за да изцери тези рани, които обезобразяват лика на човечеството. В бедните и последните виждаме Христовия лик – изтъква Папата – обичайки и помагайки на бедните, ние обичаме и служим на Христос”.

Вторият тип бедност, която Папата описва в своето послание за Великия пост е „моралната бедност”. Тя не е по-малко обезпокояваща, тъй като „принуждава да станем роби на порока и греха” – отбелязва Папа Франциск. „Колко много семейства се измъчват заради някой от неговите членове – често младеж – който е подвластен на алкохола, дрогата, хазарта или порнографията! Колко много хора са изгубили смисъла на живота, лишени от перспективи за бъдещето и са изгубили надежда! И колко много хора са принудени поради тази бедност на несправедливи социални условия, липсата на труд, която лишава достойнството на който се труди за хляба вкъщи, за липсата на равенство в образованието и здравеопазването. В тези случаи моралната бедност може да бъде наречена убийство в зародиш”, заключава Папа Франциск.

Третият тип бедност, която Папа Франциск посочва в посланието си за Великия пост, е „духовната бедност. „Тя ни поразява, когато се отдалечим от Бог и откажем Неговата любов – пише Папата. Ако смятаме, че нямаме нужда от Бог, който чрез Христос ни подава ръка, защото мислим че ние сме достатъчни сами за себе си, тогава се насочваме по пътя към провала. Бог е единственият, Който ни спасява и освобождава”.

Папата насочва своето размишление за ролята на съвременните вярващи пред бедността. „Евангелието е истински антидот срещу духовната бедност –подчертава Папата. Християнинът е призван да разнася във всички области освободителното послание , че съществува прошка за извършения грях; че Бог е по-голям от нашия грях и безвъзмездно ни обича; че всички сме създадени за общението и за вечния живот”.

Накрая Папата Франциск призовава всички християни да свидетелстват евангелското послание към всички които живеят в материална, морална и духовна бедност, чрез „оголване” като символичен жест на Великия пост. „Ще бъде добре да се запитаме от какво можем да се лишим, за да помогнем и обогатим другите с нашата бедност – призовава Папата. Нека не забравяме, че истинската бедност боли: затова "оголването" няма да бъде истинско без покаянието. Не вярвам в милостиня, която не ни струва нищо и не боли”, завършва папското послание за Великия пост. (dg)

ПАПА ФРАНЦИСК, ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕЛИКИЯ ПОСТ 2014

Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия (2 Кор 8:9)

Скъпи братя и сестри,
С наближаването на Великия пост, бих искал да предложa някои полезни размишления, които да ни съпровождат по нашия път на обръщане на сърцата, като индивиди и като общност. Тези мисли са вдъхновени от думите на Св. Павел: "Защото вие знаете милостта на Господа нашего Исуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия." (2 Кор 8:9). Апостолът пише до християните в Коринт, за да ги насърчи да бъдат всеотдайни в подпомагането на вярващите в Ерусалим, които са в нужда. Какво означават тези думи на Св. Павел за нас, християните днес? Какво означава за нас, днес, този призив за евангелска бедност?

Благодатта на Христос
На първо място, тя ни показва как действа Бог. Той не се разкрива всред светска власт и богатство, а по-скоро в слабост и бедност: “бидейки богат, осиромаша заради вас...". Христос, извечният Син Божи, равен с Отца в силата и славата, избра да бъде беден, той дойде сред нас и се приближи към всеки един от нас, принизи се до нас, така че да се уподоби на човеците във всички неща ( вж. Фил 2:7; Евреи 4:15). Въплъщението на Бог е велико тайнство! Причината за него е Неговата любов, любов, която е благодат, щедрост, желание за близост; любов, която не се колебае да се жертва за възлюбения. Милосърдната любов е споделянето на всички неща с възлюбения. Любовта ни прави подобни, тя създава равенство, събаря стените и елиминира разстоянията. Бог направи именно това за нас. И действително, Исус "се трудеше с човешки ръце, размишляваше с човешки ум, действаше, подтикван от човешки избор и обичаше с човешко сърце. Роден от Пресветата Дева Мария, той наистина се преврн в един от нас във всичко, освен в греха." (Gaudium et spes, 22).

Идвайки на този свят в бедност, Исус не потърси бедността заради самата нея, но както Св. Павел посочва: "чрез Неговата сиромашия да се обогатите". Това не е просто игра на думи или ефектна фраза. В това изречение е обобщена Божиятa логика, логиката на любовта, на въплъщението и на кръста. Бог не спусна спасението ни да падне от небето, като някой, който дава милостиня от изобилието си и от чувство на алтруизъм и благочестие. Христовата любов е съвсем различна! Когато Исус влезе във водите на река Йордан и бе кръстен от Йоан Кръстител, Той стори това, не защото се нуждаеше от покаяние или обръщане на сърцето; Той го стори, за да бъде сред хората, които имат нужда от прошка, сред нас, грешните и да поеме върху Себе Си бремето на нашите грехове. Той избра по този начин да ни утеши, да ни спаси и да ни освободи от нашата мизерия. Поразително е, както апостолът заявява, че сме освободени не от богатствата на Христос, а от бедността Му, а Св. Павел e пределно наясно с "неизследимото богатство Христово" (Ефесяни 3:8) и че той е " наследник на всичко" (Евр. 1:2).

Какво точно представлява тази бедност, чрез която Христос ни освобождава и обогатява? Това е Неговият начин да ни обича, да ни стане ближен, както добрият самарянин станa ближен на човека, оставен полумъртъв от страни на пътя (срв. Лука 10:25 и сл.). Това, което ни дава истинска свобода, истинско спасение и истинско щастие сa състраданието, нежността и съпричастността на Неговата любов. Бедността на Христос, която ни отрупва с богатства, се състои в Неговотo приемане на нашата плът и понасянето на нашите слабости и грехове, като израз на Божията безкрайна милост към нас. Бедността на Христос е най-голямото съкровище: Богатствотo на Исус е в безграничното Му доверие и в неизменното Му упование в Бог Отец, в желанието Му винаги и във всичко да изпълнява волята на Отца и да Му въздава слава. Исус е богат подобно на детето, което се чувства обичано и обича родителите си, без да се съмнява нито за миг в тяхната любов и грижа. Богатствотo на Исус е в Неговото синовство. Неговата единствена по рода си връзка с Отца е пълномощието свише на този беден Месия. Когато Исус ни призовава да поемем Неговото "иго, което е лесно", Той иска от нас да се обогатим с Неговата "сиромашия, която е богатство" и неговото "богатство, което е бедност", за да споделим синовния Му и братски Дух, за да станeм синове и дъщери в Сина, братя и сестри в първородния Брат (вж. Рим 8:29).

Казано е, че за едно нещо само си заслужава да съжаляваме, а именно, че не сме станали светци (Л. Блой). Подобно може да се каже, че има само един истински вид бедност: да не живеем като чеда на Бог и братя и сестри на Христос.

Нашето свидетелство
Някой би казал, че този "път" на бедността е специфичен само за Исус, докато ние, които идвме след Него, можем да спасим света, като използваме подходящи човешки ресурси. Това обаче не е така. Във всяка епоха и на всяко място Бог продължава да спасява човечеството и света, чрез бедността на Христос, Който прие бедността в тайнствата, в словото Си и в Своята Църква, която е народ, на бедните. Богатството на Бог не преминава в света чрез нашето богатство, но винаги и само чрез нашата бедност, лична и общностна, оживена чрез Духа на Христос.

По стъпките на нашия Учител, ние, християните, сме призовани да се изправим пред бедността на нашите братя и сестри, да се докоснем до нея, да я приемем като наша собствена, както и да предприемем практически стъпки, за да я облекчим. Нищетата не е същото като бедността: нищетата е бедност, без вяра, без подкрепа, без надежда. Има три вида нищета: материална, морална и духовна. Материалната нищета е това, което обикновено се нарича бедност, и се отнася до тези, които живеят в условия, противни на човешкото достойнство: лишени от основни права и средства от първа необходимост, като храна, вода, хигиена, работа и възможност за развитие и израстване в културно отношение. В отговор на тази нищета, Църквата предлага помощта си, своята дякония (служение), в посрещането на тези нужди и грижата за тези рани, които обезобразяват лицето на човечеството. В бедните и отхвърлените откриваме лицето на Христос; като обичаме и подпомагаме бедните, ние обичаме и служим на Христос. Нашите усилия също са насочени към елиминиране накърняването на човешкото достойнство, дискриминацията и насилието в света, които в повечето случаи са причина за нищетата. Когато властта, лукса и парите станат идоли, те се противопоставят на необходимостта от справедливо разпределение на благата. Ето защо нашата съвест трябва да се обърне към справедливостта, равенството, простота и споделянето.

Не по-малко тревожна е моралната нищета, която се състои в робуване на порока и греха. Колко семейства страдат, когато някои от техните членове - често пъти млад човек - е в плен на алкохола, наркотиците, хазарта или порнографията! Колко много хора престават да виждат смисъл в живота или перспективи за бъдещето, колко много от тях губят надежда; и колко много са принудени да живеят в нищета поради несправедливите социални условия, поради безработицата, накърняваща достойнството, поддържано от възможността да изкарваш прехраната си и от липсата на равен достъп до образование и здравеопазване. В такива случаи, моралната нищета може да се нарече неизбежно самоубийство. Този тип нищета, което води също до финансова разруха, е неизменно свързана с духовната нищета, която изпитваме, когато се отвърнем от Бог и отхвърлим любовта му. Ако си мислим, че не се нуждаем от Бог, който протяга ръце към нас, чрез Христос, защото смятаме, че сами сме си достатъчни, със сигурност сме се запътили към провал. Само Бог може наистина да ни спаси и освободи.

Евангелието е истинският антидот за духовната нищета: като хиристияни ние сме призовани, където и да отидем, да провъзгласяваме освобождаващото послание, че прошка за греховете е възможна, че Бог е по-голям от греховността ни, че ни обича винаги и свободно и че сме създадени за общение и вечен живот. Господ иска от нас да бъдем радостни предвестници на това послание на милосърдната любов и надежда! Вълнуващо е да изпитаме радостта от разпространението на тази Блага вест, като споделяме поверенитe ни съкровища, утешаваме съкрушените сърца и предлагаме надежда на нашите братя и сестри, живеещи в мрак. Това означава следване и имитиране на Исус, който потърси бедните и грешниците, както любящ пастир, търсещ изгубената си овца. В съюз с Исус, можем смело да открием нови пътища на евангелизацията и насърчаване на човешкото развитие.

Скъпи братя и сестри, нека периодът на Великия пост завари цялата Църква готова да свидетелства пред всички онези, които живеят в материална, морална и духовна нищета, евангелското послание на милосърдната любов на Бог, нашия Отец, който е готов да прегърне всички в Христос. Можем да сторим товa, само ако подражаваме на Христос, който стана беден и ни обогати с бедността си. Великият пост е време за себеотрицание, добре е да се запитаме от какво можем да се откажем, за да помогнем и да обогатим другите, посредством нашата собствена бедност. Нека не забравяме, че истинската бедност боли: себеотрицанието не е истинско, без това измерение на покаянието. Не вярвайте на благотворителност, която не коства нищо и не боли.

Нека Светият Дух, чрез Когото ние сме "като бедни, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме." (2 Кор 6:10), ни поддържа в нашата решителност и засилва нашата загриженост и отговорност към човешката нищета, за да можем да станем милосърдни и да действаме с милост. С тази надежда, аз ви уверявам в молитвите си за всеки вярващ и всяка Църковна общност, за да изживеeтe ползотворно времето на Великия пост. Призовавам всички вас, да се молите за мен. Нека Господ ви благослови и Пресветата Дева Мария да ви пази.

Превод Бистра Пищийска