Папа Франциск: Бог също плаче, защото обича своите чеда

И Бог плаче: неговият плач е като този на един баща, който обича децата си и не се отрича от тях, дори ако са непокорни, той винаги ги очаква. Това каза Папа Франциск по време на литургията, отслужена днес в Дома Санта Марта.

Четивата за деня представят фигурата на двама бащи (2 Сам 18, 9-10; 24-25, 30-19,3): цар Давид, който плаче за смъртта на своя непокорен син Авесалом, и Яир, оглавяващият синагогата, който моли Исус да изцери дъщеря му. Папата обясни плача на Давид при новината за смъртта на сина му, въпреки сраженията против него за възстановяване на царството. Армията на Давид побеждава, но той не се интересува от победата, „очакваше сина си! Интересуваше го само синът му! Той бе цар, управляваше царството, но бе баща! И когато идва новината за края на неговия син, той се качва на горния етаж … и плаче”:

„Казваше отивайки си: „Сине мой, Авесаломе! Да бях умрял аз на твоето място! Авесаломе, сине мой! Сине мой! Това е сърцето на един баща, който неотрича никога своя син. Той е непокорен, неприятел, но е мой син! И не отрича бащинството: плаче… Два пъти Давид плаче за своя син: този и другият, когато беше на смъртното легло. И този път той пости, покаяние, за да спаси живота на сина си. Беше баща!”

Другият баща е глава на синагогата, „една важна личност – каза Папа Франциск – но пред болестта на дъщеря си, не се срамува да застане на колене пред Исус: „Дъщеря ми е на смъртно легло, ела и положи ръцете си, за да оздравее! Не се срамува”, не мисли за това, което биха могли да кажат другите, защото е баща. Давид и Яир са двама бащи:

„За тях това, което е най-важно е синът, дъщерята! Единственото важно нещо! Кара ни да мислим за първото нещо, което казваме на Бог във Веруюто: ‘Вярвам в Бог Отец…‘ Карат ни да мислим за бащинството на Бог. Но Бог е това! Да си припомним Исус, когато плака гледайки Ерусалим. Исус плака за нас! И този плач на Исус е именно фигурата за плача на Бащата, който ни иска всички при себе си”.

„В трудните моменти – подчерта Папа Бергольо – „Отец отговаря. Да си спомним за Исак, който отива с Аврам да поднесе жертвата. Исаак не бе глупав, страхуваше се. Така и Исус, в Маслинената градина казва с тревога в сърцето: „Отче, ако е възможно, отстрани от мене тази чаша! И ангели идват, за да му дадат сила. Такъв е нашият Бог: Той е Отец! Един Баща, като този, който очаква завръщането на блудният син. Но бащата го чака всеки ден и го видя отдалеч. „Такъв е нашият Бог!” – отбеляза Папата – а нашето бащинство – това на бащите на семейство, като и духовното бащинство на епископи и свещеници – трябва да бъде като тази. Бащата не може да разбере себе си без сина! И затова има нужда от сина: очаква го, обича го, търси го, иска да бъде близо до него”:

„Да отидем днес в дома с тези две икони: Давид, който плаче и другият, от синагогата, който застава на крака пред Исус, без да се страхува, че ще стане смях за другите. На карта бяха поставени техните синове: синът и дъщерята. И с тези две икони ние казваме: ‘Вярвам във всемогъщия Бог…’ И искаме от Светия Дух – защото единствено Той, Светият Дух – е този, който ни учи да казваме ‘Авва, Отче!’ Това е една благодат! Да можем от сърце да казваме на Бог ‘Отче!‘ е една благодат на Светия Дух. Нека да го искаме от Него!”.

jp/ rv