Папата: не използвайте Бог и народа, за да се защитите в трудни ситуации

Не използвайте Бог и народа, за да се защитавате в моментите на трудност. Това посочи Папа Франциск в днешната литургия в Дома Санта Марта във Ватикана. Коментирайки литургичното четиво, което разкрива отношението на цар Давид към предателството на сина му Авесалом, Папата насърчи да се избира винаги доверието в Бог.

Папа Франциск спря своята проповед на първото четиво, което разказва за това „голямо предателство” и за неговите последствия (2 Сам 15, 13-14; 16, 5-13). Давид е тъжен, защото „и народът му” бе против него. Но каква е била реакцията на цар Давид „пред това предателство на сина му?” Папата посочи три положения. Преди всичко Давид, „взима властта такава каквато е и знае, че тази война ще бъде много дълга” и „че ще има много жертви”. Следователно, „решава неговия народ да не умира”. Той, отбеляза Папата, „можеше да се сражава в Ерусалим против силите на своя син”, но избира Ерусалим да не бъде разрушаван:

„За да се защити, Давид не използва нито Бог, нито неговия народ - посочи Папата - и това означава любовта на един цар към неговия Бог и към неговия народ. Един цар грешник – познаваме историята – но един цар с тази голяма любов. В трудните моменти на живота се случва в отчаянието някой да се защити както може, а също да използва Бог и неговите хора. Той обаче не използва Бог и неговия народ”.

Давид решава да избяга. Неговото второ отношение е „покаянието”. Изкачва планината „ллачейки”, вървейки с „глава покрита и бос”. Всички, които са били с него са имали „глава покрита и изкачвайки се, плачеха”. Това наистина е бил един „покаятелен път”. „Може би – е размишлението на Папата – в неговото сърце е мислил за всички лоши неща, за греховете, които бе направил”, мисли, че не е бил „невинен”. Мисли че не е справедливо синът му да го предаде, но признава, че не е един светец и „избира покаянието”:

„Това изкачване на планината ни кара да мислим за едно друго изкачване, това на Исус, той също наскърбен, с боси крака, със своя кръст се изкачва на планината. Давид решава да бъде тъжен и плаче. Давид не се оправдава, той е реалист, търси спасение в завета на Бог и прави покаяние по пътя. Той е един голям грешник и един голям светец. Как вървят заедно тези две неща… Бог го знае!”.

По пътя му се явява една друга личност: Семей, който хвърля камъни срещу Давид и неговите слуги - допълни Папата. Той е един „неприятел”, който върви проклинайки Давид. Един от неговите приятели решава да убие този „мъртъв човек”. Но Давид го спира, „вместо да избере отмъщението против неговите обиди, решава да се повери на Бог”. Давид решава Семей да го злослови, защото „това му е поверил Господ”. Той знае винаги какво се случва, Господ го допуска”.

Третото нещо, което прави Давид е да се повери на Господа. Поведението на Давид, заключи Папата, може да помогне и на нас, „защото всички ние преминаваме в живота”, през моментите на мрак и на изпитание. Това са трите момента в отношението на Давид: „да не се търгува Бог” и „нашата принадлежност”; „да се приема покаянието и се признаят нашите грешки”; накрая „да не търсим справедливост с нашите ръце, а да се поверим на Бог”:

„Хубаво е да се чува и виждат виждат тези три момента: един човек, който обича Бог и неговия народ и не прави преговори; един човек, който знае, че е грешник и се кае; един човек, който е сигурен в своя Бог и му се доверява. Давид е светец и ние го почитаме като светец. Да искаме от него да ни учи на това отношение в трудните моменти на живота”.

jp/ rv