Молитвена седмица за християнско единение

Нима Христос е разделен? (1 Кор. 1, 13)

Молитвена седмица за християнско единение
18-25 януари 2014 г.

Първи ден
Заедно … сме призвани към святост


Ще Ми бъдете царство от свещеници и народ свет (Изход 19, 3-8).
Ние сме народ от Неговото паство и овци под Негови ръце (Пс. 94 (95), 1-7).
Вие, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий (1 Петър 2, 9-10).
Който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка (Мт. 12, 46-50).

Три отправни точки
Заедно ние, които призоваваме името на Господ, сме призвани да бъдем свети, “осветени в Исус Христос” (1 Кор 1, 2). В книга Изход това събиране на Божия народ е описано като ценно благо - царство от свещеници и осветен народ. Първото послание на апостол Петър схваща нашето участие в това общение на светците като резултат на призива на Бог, отправен към всички нас заедно, да бъдем избран род, царско свещенство, народ, с който Бог се е сдобил. Този призив върви успоредно с мисията, която е обща, за проповядване на големите Божии дела, за които Бог ни повика от мрака в Своята светлина. Освен това ние откриваме у евангелист Матей, че - понеже сме общение от светии - нашето единство в Исус трябва да се разпростре извън семейството, извън нашия род или социалната ни класа, тъй като ние се молим заедно за единство и се стараем да изпълним волята Божия.

Въпроси
Какво означава израза “общение на светии” за вас или за вашата църковна традиция? С какво призивът, който ни е отправен, да бъдем “свят народ” ни кара да надскочим нашето местно християнско вкореняване?

Молитва
Боже на милосърдието, заедно с всички, които призовават името на Господ, дори при нашето разединение Те чуваме как ни призоваваш към святост. Въпреки всичко Ти направи от нас избран род, царско свещенство, свят народ. Чрез силата на Твоя Дух обедини ни в общението на светците и укрепи ни, за да изпълняваме Твоята воля и да проповядваме великите дела на нашия Господ, Исус Христос. Амин.

Втори ден
Заедно … ние благодарим на Бог за благодатта, която е дал на всички нас чрез Исус Христос

Господ ни изведе из Египет (Второзаконие 26, 1-11).
Славете Го, благославяйте името Му (Пс. 99 (100).
Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за вас (Филипяни 1, 3-11).
Благодатта и истината произлезе чрез Исуса Христа (Йн. 1, 1-18).

Три отправни точки
В книга Второзаконие признателността е начин на живот, белязан с ясното съзнание за присъствието на Бог в нас и около нас. Това е способността да се признае, че Божията благодат действа и е жива във всеки от нас и във всички народи по света и да благодарим на Бог за това. Радостта, която произтича от тази благодат, е толкова силна, че достига дори до “пришелеца, който е при тебе”. В икуменичен контекст признателността е готовност да се радваме на даровете на Божията благодат, присъстващи в други християнски общности, поведение, което позволява икуменичната размяна на даровете, както и възможността да се учим едни от други. Целият живот е дар Божи: от сътворението до момента, в който Бог прие плът в живота и делото на Исус, та чак до днес. Да благодарим на Бог за даровете на благодатта и истината, които ни са дарени чрез Исус Христос и които се проявяват във всеки от нас и в нашите Църкви.

Въпроси
Какви са даровете на Божията благодат, които идват от други църковни традиции, от които ние вече сме почерпили опит в нашите общности? Как християните от различни традиции биха могли по-добре да получат и споделят разнообразието на Божиите дарове, дадени на всеки от нас?

Молитва
Боже любящ и пълен с доброта, благодарим Ти за благодеянията на Твоята милост, които откриваме в нашата собствена традиция, както и в традициите на останалите Църкви. Чрез благодатта на Твоя Свети Дух направи така, че нашата признателност да продължава да нараства чрез нашите срещи и непрекъснато изпитваното чувство за Твоя дар на единство. Ние Те молим за това чрез нашия Господ, Исус Христос. Амин

Трети ден
Заедно… не ще ви липсва никоя благодат

Страхът Господен е истинска мъдрост (Йов 28, 20-28). Отваряш ръката си и насищаш всичко, що живее (Пс. 144 (145), 10-21). На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов (Еф. 4, 7-13). Какво размишлявате, задето нямате хляб? (Мк. 8, 14-21).

Три отправни точки
Йов си дава сметка, че въпреки всичко, което му е било отнето, той е запазил боязънта от Господ – което ще рече мъдростта. Ние, останалите братя и сестри в Христос, въпреки че сме обеднели заради нашите разделения, всички ние получихме в изобилие разнообразие от духовни и материални благодеяния, за да изградим Неговото Тяло. И все пак, въпреки обещанията на Бог за живот и щедрата любов на Исус, случва ни се - както на учениците в Евангелието от Марко - да забравим нашето истинско богатство... Ние се противопоставяме, ние трупаме, ние говорим и действаме така, сякаш “нямаме хляб». Христос не е бил разделен; ние заедно разполагаме с достатъчно дарове, за да ги споделим едни с други и «с всичко живо».

Въпроси
Как така забравихме изобилието на Божиите дарове и заявяваме: «Нямаме хляб»? Как можем да споделим по-добре духовните и материалните дарове, които са ни поверени, за да ги предоставим и на другите?

Молитва
Верни и щедри Боже, ние Те благославяме, че ни изпълни с необходимите духовни дарове, за да достигнем до пълнотата на Христос: за мъдростта, за даровете на служение и за хляба. Помогни ни да бъдем знаци за изобилието на Твоите дарове и ни обедини в единство, та да можем да разпространяваме благодеянията на Твоето вечно Царство на всяко място на страдания и лишения по света. Изпълнени със Свети Дух, молим Те в името на Този, Който ни дари хляб от Своя живот, пожертван за нас, сега и всякога и во веки веков. Амин.

Четвърти ден
Заедно … заявяваме, че Бог е верен
Милосърдието Му не е пресекнало (Плач Йер. 3, 19-26).
До небесата е голяма Твоята милост (Пс. 56 (57), 7-11).
Верен е Оня, Който се е обещал (Евр. 10, 19-25).
Прояви Своята милост над отците ни (Лк. 1, 67-75).

Три отправни точки
Вечното единство между Отец, Син и Свети Дух ни прави близки до Божията любов и ни призовава да вземем участие в Божието дело на любов, милосърдие и справедливост в света. Милосърдието и справедливостта не са разделени у Бог, а са обединени в нерушимата любов, която Бог проявява, правейки съюз с нас и с цялото творение. Захария, току-що станал баща, свидетелства, че милосърдието на Бог се проявява, като Той спазва Своите обещания, дадени на Авраам и неговото потомство. Бог е верен на Своя свят съюз. Докато се молим за единството на християните, да не пропускаме да се срещаме и да се насърчаваме едни други, като се стимулираме в любовта и в добрите дела, заявявайки отново и отново «Бог е верен».

Въпроси
По какъв начин сте забелязали верността на Бог във вашия живот и в живота на вашата общност през изминалата година? Как верността на Бог ни окуражава да продължаваме да търсим християнското единство?

Молитва
Боже верни, благодарим Ти за Твоята нерушима любов и верността Ти, която се извисява чак в небесата. Докато очакваме с радостна надежда видимото пълно единство на Твоята Църква, за което работим и се молим заедно, изпълни ни с доверие в Твоите обещания. Молим Те за това чрез нашия Господ Исус Христос в силата на Свети Дух, един Бог сега и всякога през всички векове на вековете. Амин.

Пети ден
Заедно… ние сме призвани към общение

Аз съм с тебе (Ис. 43, 1-7).
Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят заедно! (Пс. 132 (133).
Имаме общение един с други (1 Йн. 1,3-7).
Аз ви нарекох приятели (Йн. 15, 12-17).

Три отправни точки
Ние сме призвани към общение с Бог-Отец, с Неговия Единороден Син и Свети Дух. Приближавайки се към Пресвета Троица, ние се приближаваме едни към други в християнското единство. Христос преобрази нашата връзка Него, като ни нарече приятели, а не слуги. В отговор на тази връзка, изпълнена с любов, ние сме призвани да преминем от налагането на сила и надмощие в нашите отношения с другите към приятелство и любов. Отговаряйки на призива на Исус, ние свидетелстваме Евангелието както пред тези, които все още не са чували за него, така и пред онези, до които то вече е достигнало. Това свидетелство носи призив за общение с Бог и установява общение между тези, които отговорят на призива.

Въпроси
Как приемате призива за общение с Бог? Как Бог ви призовава към общение с останалите в лоното на вашата Църква и извън нея?

Молитва
Възлюбени Отче, Ти ни призова към общение с Твоя Син и ни избра, за да носим плодове, свидетелствайки Евангелието. Чрез благодатта на Твоя Дух направи ни способни да се обичаме едни други и да живеем в единство, за да бъде пълна нашата радост. Амин.

Шести ден
Заедно… ние се стремим да бъдем всички съгласни

Ако дойдеш с мене, ще отида (Съдии изр. 4, 1-9).
Да търси мир и да следва подир него (Пс. 34, 1-15).
Бъдете съединени с един дух и в една мисъл (1 Кор. 1, 10-15).
А имаше и препирня помежду им (Лк. 22, 24-30).

Три отправни точки
Разединението, описано в 1 Коринтяни 1, 12-13, показва едно изопачаване на Евангелието, което подкопава цялостта на посланието на Христос. Да признаем конфликта и разединението - както го направиха домашните на Хлоя - е първата крачка към установяване на единството. Жени като Дебора и Хлоя надигат пророчески глас сред Божия народ във време на конфликт и разединение и така ни изправят пред необходимостта да се помирим. Подобни пророчески гласове могат да направят хората да се съберат в едно обновено единство, за да действат заедно. Докато се стремим да постигнем единство в дух и мисъл, сме призвани да търсим Господ и Неговия мир, както пише псалмистът.

Въпроси
Спомняте ли си случай, когато пророческото посочване на църковно разногласие е предизвикало стремеж към по-голямо единство с обновени усилия? Кои са въпросите, които продължават да разделят хората, ангажирани с икуменизма? По какъв начин може да се постигне едно по-голямо единство?

Молитва
Боже на любовта, Ти ни даваш пророчески свидетелства във времена на конфликти и раезединения. Когато Те търсим, Господи, изпрати ни Светия Дух, за да направи от нас творци на помирението, обединени с един дух и една мисъл. Ние Те молим за това чрез нашия Господ, Исус Христос. Амин.

Седми ден
Заедно… ние принадлежим на Христос

Господ ще им проводи спасител (Ис. 19, 19-25).
Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? (П. 138 (139), 1-12).
И кога страда един член... кога се слави един член (1 Кор. 12, 12-26)
Който не е против вас, той е за вас (Мк. 9, 38-41).

Три отправни точки
Исаия извести, че един ден египтяни и асирийци ще обожават заедно с Израил и ще станат членове на Божия народ. Християнското единство е част от Божия план да се обедини цялото човечество и дори космоса. Ние се молим да дойде денят, когато ще можем да обожаваме всички заедно - обединени от една вяра и едно евхаристийно общение.
Даровете на различни църковни традиции са благословии за всички нас. Като признаваме тези специални дарове едни на други, ние тръгваме по пътя към видимото единство.
Нашето кръщение ни обединява в едно тяло в Христос. Ако ние обичаме нашите отделни Църкви, свети Павел ни припомня също така, че всички, които призовават името Господне, сме съединени в Христос, понеже всички сме членове на едно Тяло. Ние не можем да кажем на никого: «Не ми трябваш» (1 Кор. 12, 21).

Въпроси
Чрез кои “принадлежим на Христос”? В какъв смисъл може да се използва изразът “Аз принадлежа на Христос”, за да се разделят християните, вместо да се обединят?

Молитва
Ние Ти благодарим, о, Боже, за всяка благословия, която Ти даваш на всеки член и на всички членове на Тялото Христово чрез даровете на Твоя Дух. Помогни ни да се подкрепяме едни други, да зачитаме своите различия и да работим за единството на тези, които по цялата земя призовават Исус Христос като Господ. Амин.

Осми ден
Заедно… ние проповядваме Евангелието

Духът на Господа... Ме помаза да благовестя на бедни (Ис. 61, 1-4).
Род роду ще възхваля делата Ти (Пс. 144 (145), 1-7).
Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел (1 Кор. 15, 1-8).
Днес се изпълни това писание, което чухте (Лк. 4, 14-21).

Три отправни точки
Благата вест, пророкувана от Исаия, изпълнена в нашия Господ Исус Христос, проповядвана от апостол Павел и получена от Църквата, ние я известяваме на свой ред заедно. Всички - като държим честно сметка за нашите различия и за спецификите на нашите деноминации – не бива никога да забравяме факта, че сме изпратени заедно да проповядваме Благата вест на Исус Христос. Свети Павел е пратен “да благовествувам, и то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът Христов” (1 Кор. 1, 17). Именно в силата на кръста трябва да се търси пътят на единството. Реалността и актуалността на Евангелието ни се явяват в свидетелствата, които даваме чрез нашия собствен живот и чрез живота на християнската общност.

Въпроси
По какъв начин “Евангелието”, което сте получили, е свързано с културната и историческата обстановка при неговото предаване? Този аспект препятствие ли е за единството? Как нашето по-голямо единство в Христос би могло да ни направи по-добри свидетели на Евангелието, което сме получили?

Молитва
Боже на всяка благодат, Ти изпрати Твоя Единороден Син Исус Христос със силата на Свети Дух, за да изкупи Твоя народ. Обедини ни в нашето разнообразие, та да можем заедно да изповядваме и известяваме Благата вест за живота, смъртта и Възкресението на Христос в един свят, нуждаещ се от Неговото Евангелие. Амин.

Превод
Йорданка Гьокова,
Никополска епархия