Папата към дипломатите във Ватикана: затварянето в себе си е главната причина за бедите на човечеството

„Затварянето в себе си и изолирането създават тежка и задушаваща атмосфера, която рано или късно води до вехнене и задушаване”, затова е нужно да бъде насърчавана „културата на сближаването”. Този призив отправи Папа Франциск в словото си към дипломатите акредитирани към Светия Престол, които прие на аудиенция в понеделник по повод началото на новата година. Папата се спря на всички райони в света засегнати от насилието и подчерта необходимостта за борба срещу „културата на отхвърлянето”, помощ за най-бедните и особено емигрантите. Той отправи апел „да бъдат пощадени децата от ужаса на аборта, войната и трафика на хора”. В настоящия момент Светия Престол има сключени дипломатически отношения с 180 държави. На аудиенцията присъства и посланик Кирил Топалов, който е шестия представител на България след сключването на дипломатически отношения през декември 1990.

Отвореност, сближение, братство. Това са трите ключови думи, на които се базира словото на Папа Франциск, произнесено пред дипломатическия корпус, един вид глобална „пътна карта” за мира и правата на човека. Папата веднага подчерта, че трябва да се помага на най-уязвимите в обществото: възрастните хора, които често са считани за бреме и младежите, на които трябва да се помогне да намерят работа, за да не угасва техният ентусиазъм. Папата насърчи и политиките в подкрепа на семейството: „За съжаление се увеличава броят на семействата, които са разделени, не само поради слабото съзнание и чувство за принадлежност, които отличават съвременния свят, но и поради трудните условия, в които много семейства са принудени да живеят, дори при липса на средства за издържане”.

Папата акцентира върху една от любимите си теми – „културата на сближаването”: „Затварянето в себе си и изолирането винаги създават тежка, задушаваща атмосфера, която рано или късно ни прави тъжни и ни потиска. Затова е необходимо съвместно усилие, за да се насърчи културата на сближаването, защото единствено онзи, който подава ръка на другите, може да бъде ползотворен, да обединява, да носи радост, да изгради мира”. Папата изтъкна, че това потвърждават и „кадрите, изпълнени с разрушения и смърт, които видяхме през изминалата година”.

Папата конкретно се спря на най-тежките и драматични обстановки в света, на първо място Сирия, като още веднъж настоя за незабавно прекратяване на конфликта. Заедно с това благодари за всички страни участвали в Молитвения ден за мир в Сирия и Близкия Изток, по негова инициатива през миналата година: „Необходима е обновена обща политическа воля за прекратяване на конфликта – подчерта Папа Франциск. В тази перспектива, пожелавам Конференцията „Женева 2”, свикана за 22 януари, да бъде началото на желания път към помирението. Не може да се приеме поразяването на беззащитното гражданско население, особено децата”.

Светият Отец отправи окуражителни думи към многобройните сирийски бежанци, като похвали усилието на страни като Ливан и Йордания, приемащи гостоприемно бежанците. Като говори за Близкия Изток, Папа Бергольо изрази своето безпокойство от засилването на конфликтите в Страната на кедъра, от нестабилността на Египет и Ирак. Но той изрази и удовлетворение от постигнатия напредък в диалога между Иран и Групата 5+1 по ядрените въпроси. След това окуражи усилията за мир на Израел и Палестина: „В този смисъл възобновяването на мирните преговори между Израел и Палестина е положителен факт и аз отправям пожелания страните, с подкрепата на Международната общност, да вземат смели решения за намиране на правилно и трайно разрешение на конфликта, чието приключване става все по-необходимо и спешно”.

Папата насочи мисълта си към християните в Близкия Изток и Северна Африка, които са принудени да напускат родните места, но същевременно „желаят да бъдат част от социалната, политическата и социална тъкан в страните в които са допринесли за тяхното изграждане”: „...християните са призвани да свидетелстват Божията любов и милосърдие”, посочи Папата.

С голямо безпокойство Папата говори за Централноафриканската република, където населението страда поради конфликтите, „които многократно са донасяли разрушение и смърт”. Светият Отец настоя Международната общност да прояви интерес и „да допринесе за спиране на насилието и за възстановяване на правовата държава, за гарантиране достъпа на хуманитарната помощ” в страната. Папата изтъкна, че Католическата църква от своя страна ще продължава да присъства и да предоставя своята подкрепа”, в услуга на населението и за „възвръщане на помирението и мира”, което е основен приоритет и в други части на африканския континент. Светият Отец говори и за тежкото положение в Нигерия, Мали, Южен Судан, където има ново извънредно хуманитарно положение.

Папата насочи поглед и към Азия, като пожела „дара на помирението на Корейския полуостров” и насърчи мирното съжителство на целия континент между различните граждански, религиозни и етнически компоненти: „Нужно е насърчаването на взаимното уважение, особено предвид някои обезпокоителни сигнали за затвореност, които опирайки се на религиозни мотиви, лишават християните от техните права и поставят в опасност гражданското съжителство”.

Папата отбеляза, че мирът е наранен навсякъде, където се отрича човешкото достойнство, преди всичко поради „невъзможността за осигуряване на нормална прехрана”. Светият Отец изтъкна, че „не можем да бъдем безразлични пред лицата на онези, които страдат от глад, особено децата”. Той констатира с горчивина, че „днес се изхвърлят не само храна и вещи, но и „самите човешки същества”, като че ли са ненужни предмети”: „Ужасяваща е например мисълта, че има деца, които никога няма да видят бял свят, защото са жертва на аборта, или децата-войници, които търпят насилия или биват убивани във въоръжените конфликти, или онези, които са жертва на пазара, под ужасяващата модерна форма на робство, наречена търговия с човешки същества, което е престъпление срещу човечеството”.

Накрая Папата припомни своята неотдавнашна визита на остров Лампедуза в Италия, като отново подчерта нуждата за приемане на мигрантите, особено принудително бягащите от насилието и сушата в Африканския рог и района на Големите езера. „За съжаление – констатира Папата – ние сме свидетели на общо безразличие пред подобни трагедии, което е обезпокояващ сигнал за загубата на „чувството за братска отговорност”.

Папа Франциск завърши словото си посочвайки „още една рана за световния мир”, която е породена от „алчното използване на природните ресурси”. Той призова за „личната отговорност на всеки, придружена от братски дух и такива политики, които зачитат нашата земя”. Папа Бергольо си послужи с една поговорка: „Бог винаги прощава, ние понякога, природата никога, когато бъде малтретирана!”.

dg/ man/rv