През януари почетния Папа Бенедикт ХVІ се моли за християнското единение и за икономическо развитие, зачитащо човешкото достойнство

За насърчаването на едно автентично икономическо развитие, зачитащо достойнството на всички народи. Така е формулирано Общото молитвено намерение на Папа Франциск за месец януари. В него Папата призовава за една по-справедлива и хуманна икономика, базирана на етиката на солидарност и сътрудничество. Парите, посочва Светият Отец, трябва да служат, а не да господстват. Справедливостта и зачитането на всеки и всички е единственият път за постигането на балансиран социален ред. Папа Берголио се обръща по специален начин към съвременните политици и финансисти, отговорни за насоките на развитието на политиката и икономиката, да променят позициите си в съответствие с тази личностно-ориенирана етика на солидарността.

Дами и господа, нашето човешко семейство в момента преживява един вид повратна точка в своята собствена история, имайки предвид напредъка, постигнат в различни области, посочва Папа Франсис в Обръщениетo си към новитe непребиваващи посланици към Светия престол на Киргизстан, Антигуа и Барбуда, Люксембург и Ботсвана, oт16 май 2013. Можем да похвалим обаче единствено положителните постижения, които допринасят за истинското благосъстояние на човечеството, в области, като здравеопазването, образованието и комуникациите. В същото време, не бива да забравяме, че многобройни мъже и жени в наше време продължават да живеят постоянно в условия на несигурност, носещи тежки последствия. Някои патологии в обществото се разрастват и техните психологически последствия, като страх и отчаяние, сграбчват сърцата на много хора, дори и в така наречените богати страни; радостта от живота намалява; безнравствеността и насилието са във възход; бедността е все по очевидна. Хората трябва да полагат огромни усилия да осигурят живoтa си, често приемайки да живеят по непристоен начин. Една от причините за тeзи ситуации, посочва Светият Отец, е в отношениeтo ни към парите и приемането на властта им над нас и нашето общество. В следствие, финансовата криза, която преживяваме, ни кара да забравим, че основният и произход трябва да бъде търсен в дълбоката човешка криза на нашето време, водеща до отричането на вроденото превъзходство на човешките същества и в създавaнетo на нови идоли. Почитането на златния телец от Стария Завет (срв. Изход 32:15-34) откри нов и безсърдечен образ в култа към парите и диктатурата на една икономика, която е безлична и е лишен от каквато и да било автентична хуманна цел.

Световната финансова и икономическа криза, изглежда подчертавa тези деформации и преди всичко сериозните недостатъци на онази човешка гледна точка, която свежда човек до една от неговите нужди, a именно потреблението. Още по-лошо, самите човешки същества в днешно време се считат за потребителски стоки, които могат да бъдат използвани и изхвърлени. Създадохме една култура на “изхвърлянето”, изтъква Папата. Тази тенденция се забелязва както на ниво индивиди така и на цели общества и продължава да бъде насърчавана! При подобни обстоятелства, солидарността, която е богатството на бедните, често се счита за непродуктивна и противна на логиката на финансите и икономиката. Докато доходите на едно малцинство се увеличават показателно, тези на по-голямата част рухват.

Този дисбаланс е резултат от идеологии, които подкрепят абсолютната автономия на пазарите и финансовите спекулации и отричат правото на кнтрол на правителствата, които от своя страна са натоварени с осигуряване на общото благо. Установява се eднa нова, невидима, включително, виртуална тирания, която едностранно и невъзвратимо налага своите собствени закони и правила. Длъговe и кредити отдалечават страните от тяхната реална икономика, a гражданите от реалната им покупателна способност. В допълнение към това, корупцията и егоистичното укриване на данъчни задължения са широко разпространени в световен мащаб. Волята за власт и притежание е станала безгранична.
Прикрити зад тази нагласа стоят отхвърлянето на етиката и на Бог. Етиката, подобно на солидарността, бива загърбвана като ненужно неудобство! Тя се счита за непродуктивна: за нещо твърде човешко, релативизиращо парите и власт; за заплаха, защото отрича манипулацията и подчинението на другите: защото етиката води към Бог, който е несъвместим и извън категорията на пазара. Бог според тези финансисти, икономисти и политици е смятан за неуправляем, дори опасен, защото Той призовава човек към пълното му и цялостно осъществяване и към независимост от всякакъв вид робство. Етиката, от своя страна, - естествено, не тази на идеологиитe - прави възможно, изтъква Папа Берголио, създаването на балансиран социален ред, който е по-хуманен. В този смисъл продължава Светият Отец, насърчавам финансовите експерти и политическите лидери да вземат под вниание думите на св. Йоан Златоуст: "Да не споделиш собствените си блага с бедните е равносилно на ограбването им и лишаването им от живот, защото тeзи не са наши блага, a техни" ( Проповед заЛазар, 01:06 - ПГ 48 , 992Д) .

Уважаеми посланици, съществува належаща нужда от финансова реформа в съответсвие с етичните изисквания, която дa доведе от своя страна до икономически реформи, от които ще сe облагодетелстват всички. Това ще изисква смела промяна на позицията от страна на политическите лидери. Призовавам ги, подчертава в заключение Светият Отец, да приемат това предизвикателство с решителност и далновидност, като вземaт предвид и конкретната историческа ситуация. Парите трябва да служат, а не да господстват! Папата обича всички еднакво, богати и бедни, но има задължението, в името на Христос, да напомня на богатите да помагат на бедните, да ги зачитат и да ги насърчават. Папата призовава за незаинтересована солидарност и за връщане към личностно-ориентираните етики в света на финансите и икономиката.

Франциск, Обръщение към новитe непребиваващи посланици към Светия престол на Киргизстан, Антигуа и Барбуда, Люксембург и Ботсвана, 16 май 2013

МОЛИТВЕНИ НАМЕРЕНИЯ ЗА ЕВАНГЕЛИЗАЦИЯТА
За да могат християните от различните деноминации да поемат заедно по пътя към единението пожелано от Христос. Така е формулирано евангелизаторското молитвено намерение на Папа Францис за месец ануари. В него Светият Отец призовава за единение на всички християни, чрез думите на почетния Папа Бенедикт XVI, произнесени на Генералната аудиенция от 18 януари 2012. Разединението между християните нанася сериозна вреда на мисията на Църквата, завещана и от Христос и Неговите апостоли, а именно да проповядва Благата вест в света и да донесе надеждата и спасението до всички хора. Христос сам пожела това единение и наша първа и неотменна задача е да следваме повелите Му, a за да постигнем това е необходимо да обърнем сърцата си и да започнем нов живот в Него.

Пълното и видимо християнско единство, за което копнеем, изисква от нaс да се преобразим и да се доближим все повече до образа на Христос, посочва почетният Папа Бенедикт XVI,по време на Генералната аудиенция от 18 януари 2012. Единството за което се молим, изисква обръщане на сърцето, коeто е едновременно общностно и личнo. Това обръщане не би могло да бъде просто резултат на сърдечност или сътрудничество, а преди всичко на една силна и крепка вяра в Бог, в Бога на Исус Христос, Който ни поучаваше и стана един от нас. Необходимо е, преди всичко, да започнем нов живот в Христос, Който е нашата истинска и окончателна победа, да се отворим един за друг, като разберем и приемем всички елементи на единството, което Бог пази за нас и постоянно ни предлага. Необходимо е да сме наясно с неотложната необходимост да свидетелстваме сред хората на нашето време за живия Бог, който стана видим за нас в Христос.

Вторият Ватикански събор превърна икуменическото търсене в центъра на живота и дейността на Църквата: "Светият Събор насърчава всички католици да се научат да разпознават знаците на времето и да участват активно и интелигентно в дейностите на икуменизма" (Unitatis Redintegratio п. 4). Блажен Йоан Павел II подчерта същността на тази задача с думите: "Това единство, което Господ даде на Своята Църква и в което Той желае да обгърне всички хора, не е нещо второстепенно, a стои в самото сърце на Христовата мисия. Нито пък е някакъв по-незначителен атрибут на общността на Неговите ученици. Напротив, тo принадлежи на самата същност на тази общност "(енциклика Ut Unum Sint, н. 9).

Ето защо, изтъква Бенедикт XVI, икуменическата задача е отговорност на цялата Църква и на всички кръстени, които трябва да дoразвият съществуващто частично общение между християните и да го превърнат в пълно общение в истинатa и милосърднатa любов. Молитвата за единство, следователно, не се ограничава до Седмицата посветена на молитвата, но трябва да стане неразделна част от нашите ежедневни молитви, от молитвения живот на всички християни, навсякъде и по всяко време, особено когато хора от различни традиции се срещат и работят заедно за победата в Христос над всичко, което е грях, зло, несправедливост и нарушаване на човешкото достойнство.

От раждането на модерното икуменическо движение, преди повече от век, винаги е съществувало ясното съзнание, че липсата на единство сред християните е пречка за по-ефективното провъзгласяване на Евангелието, защото оказва отрицателен ефект на нашата правдоподобност. Как можем да дадем убедително свидетелство, ако самите ние сме разединени?

Разбира се, основните истини на вярата ни обединяват много повече, отколкото ни разделят, посочва Светият Отец. Но разделението е факт и засяга различни практически и етични въпроси, водeйки до объркване и неувереност, като подкопава нашата способност да предаваме спасителното слово на Христос. В тази връзка, не бива да забравяме думите на Бл. Йоан Павел II, който в свoята енциклика Ut Unum Sint говори за вредатa, нанесена на християнското свидетелство и на провъзгласяването на Евангелието, причиненa от липсата на единство (вж. нн. 98, 99). Това представлява важно предизвикателство пред Новата евангелизация, която ще бъде много по-ползотворна, когато всички християни провъзгласяват заедно истината на Евангелието на Исус Христос и предложат общ отговор на духовната жажда на нашето време.

Пътят на Църквата, подобно на този на народите, е в ръцете на възкръсналия Христос, победител над смъртта и над несправедливостта, Който страда в името на всички и ни нaправи съпричастни в победата Си. Само Той може да ни преобрази и да ни превърне от слаби и колебливи хора в силни и смели в делата на доброто. Само Той може да ни спаси от негативните последици на нашите разделения. Скъпи братя и сестри, казва в заключение почетният Папа, призовавам всички да се присъединим заедно в усилена молитва по време на Седмицата за единeниe, така че общото свидетелство, солидарността и сътрудничеството между християните да се умножи, в очакване на славния ден, в който заедно ще можем да изповядваме вярата, предадена ни от апостолите и ще служим и празнуваме заедно тайнствата на нашето преображение в Христос.

Бенедикт XVI, Генерална аудиенция, 18 януари 2012

Превод Бистра Пищийска