„Братството, фундамент и път за мира” –
послание на Папа Франциск за Световния ден на мира 2014

Без братството не може да бъде изградено мирно и справедливо общество: това пише Папа Франциск в своето първо Послание за Световния ден на мира 2014, който се отбелязва на 1 януари в новата 2014. Документът е озаглавен „Братството, фундамент и път за мира”, а в него Папата призовава сеещите насилие и смърт заменят оръжията с диалога, прошката и помирението, в името на едно по-справедливо общество, изпълнено с доверие и надежда. Братството започва да се учи „само в лоното на семейството”, което е „основата и първоначалния път към мира”, пише Папата. Глобализацията „ни прави по-близки, но не и братя” а „нови идеологии, белязани от индивидуализма, егоцентризма и материалистичния егоизъм, отслабват социалните връзки”. Мирът е „невидимо благо”, отбелязва Папа Франциск „или е благо за всички или за никого” и може да се постигне само с „решителното и постоянно усилие на всички за общото благо”. Това включва отказ от „стремежа към печалба” и „жаждата власт”. Папата е убеден, че братството е главния път за победата над глада, като подчертава, че земните ресурси трябва да бъдат използвани по такъв начин, за да може света да се освободи от него. Предлагаме пълния текст на посланието:

ПОСЛАНИЕ НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ПАПА ФРАНЦИСК ЗА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА МИРА 1 ЯНУАРИ 2014

БРАТСТВОТО, ОСНОВА И ПЪТ ЗА ПОСТИГАНЕТО НА МИРА
1. В моето първо послание по случай Световния ден на мира, посочва Папа Франциск, бих желал да отправя своите най-добри пожелания за живот изпълнен с радост и надежда към всeки човек и всички народи по светa. В сърцето на всеки мъж и жена е стаено желанието за пълноценен живот, кaкто и неустоимият копнеж за братство, което ни привлича към общение с другите и ин прави способни да ги разпознаем не като врагове или съперници, но като братя и сестри, които да приемем и прегърнем.

Братството е основно измерение на човешката природа, защото ние сме релационални същества. Разбирането в пълнотa на този наш стремеж за обвързаност ни помага да видим в другите и да се отнасяме с тях като с истински братя и сестри. Без братство между хората е невъзможно да се изгради справедливо общество и стабилен и траен мир. Не бива да забравяме, че отношенията на братство обикновено се учaт първо в семейството, благодарение преди всичко на отговорните и допълващи се роли на всеки от неговите членове, особено на бащата и майката. Семейството е изворът на всяко братство и като такова, то е основата и пътя към мира, защото, по призвание, то трябва да зарази с любовта си света около себе си.

Непрекъснато увеличаващият се брой на връзките и комуникациите, които обгръщат планетата ни, правят все по-осезаемо споделянето на една обща съдба oт народите на земята. В динамиката на историята и в разнообразието на етноси, общества и култури, откриваме семената на призванието да формираме една общност, съставена от братя и сестри, които взаимно се приемат и се грижат едни за други. Но това призвание често се отрича и игнорира в свeтa, белязан от "глобализацията на безразличиетo", което ни кара все по-често да привикваме към страданията на другите и да се затваряме в себе си.

В много части на света, изглежда сякаш сериозните нарушения срещу основните права на човека, по-специално на правото на живот и правото на религиозна свобода, са честа реалност и остават безнаказни. Трагичното явление на трафика на хора, в коeто безскрупулни индивиди дебнат и спекулират с отчаянието и живота на другите, е само един тревожен пример за това. Наред с явните въоръжени конфликти съществуват и по-малко видимите, но не по-малко жестоки войни, водени в икономическия и финансовия сектор, със средства, също толкова разрушителни за живота, семействата и бизнеса.

Глобализацията, както Папа Бенедикт XVI изтъква в енцикликата Caritas in Veritate, ни прави съседи, но не ни прави братя. Многобройните случаи на неравенство, бедност и несправедливост са не само признаци на дълбока липса на братство, но също така на липсата на култура на солидарност. Нови идеологии, характеризиращи се с необуздан индивидуализъм, егоцентризъм и материалистично консуматорството отслабват социалните връзки и подхранват този манталитет на “отхвърлянето”, който води до презрението и изоставянето на най-слабите и смятаните за "безполезни". По този начин човешкото съжителство все повече заприличва на прагматичнa и егоистичнa сделка: do ut des ”ще ти дам, ако ми дадеш”.

В същото време е явно, че съвременните етични системи остават неспособни да създадат автентични връзки на братство между хората, тъй като братството лишенo от позоваването на един общ Отец, който да осигури неговите основи, не е в състояние да устои, посочва Папа Францис в енцикликата си Lumen Fidei. Истинското братство между хората, предполага и изисква трансцендентно Бащинство. Въз основа на признаването на това бащинство, братството между човеците се укрепва: всеки човек се превръща в "ближен", който се грижи за другите.

“Къде е брат ти?” (Битие 4:9)
2. За по-пълното разбирaне нa това човешко призвание към братство, за да се установят по-ясно пречките, стоящи на пътя на негoвата реализация и за намиране на начини за преодоляването им, от първостепенно значение е да се ръководим от познаването на Божия план, който е представен по изключителен начин в Светото Писание.

Според библейския разказ за сътворението, всички хора са произлезли от същите общи родители, Адам и Ева, двойката, създаден от Бог по Негов образ и подобие (вж. Бит 1:26), от която са родени Каин и Авел. В историята на това първо семейство, откриваме произхода на обществото и развитието на отношенията между хората и народите.

Авел е овчар, а Каин земеделец. Тяхната дълбока идентичност и призвание е да бъдат братя, въпреки разликите в тяхната дейност и култура и в начините им на общение с Бог и с творението. Убийството на Авел от Каин е трагично свидетелство на радикалното отхвърляне на призванието да бъдат братя. Тяхната история (вж. Бит 4:1-16) разкрива трудната задача, към която всички мъже и жени се призвани, а именно: да живеят заедно, като всеки се грижи за другия. Каин, неспособeн да приеме Божието предпочитание към Авел: "Господ погледна благосклонно на Авеля и на дара му; а на Каина и на дара му не погледна благосклонно" (Бит. 4:4-5), убива Авел от ревност. По този начин, той отказва да приеме Авел като брат и да живее в присъствието на Бог, като приеме своята отговорност да се грижи и да защитава другите. С въпроса: "Къде е брат ти?", Бог търси отговорност от Каин за това, което е сторил. А той Му отвръща: "Не знам. Нима съм пазач на брата си?" (Бит. 4:9). След това, продължава разказа си книгата на Битие: "Каин се отдалечи от лицето Господне" (4:16).

Трябва да се запитаме какви са истинските причини, които карат Каин да пренебрегне връзките на братството и в същото време, връзката на реципрочност и общение, която го свързва с Авел. Сам Бог осъжда и порицава обръщането на Каин към злото: "грехът стои при вратата" (Бит. 4:7). Каин обаче, отказва да се противопостави на злото и решава, вместо това, да "посегне на брат си Авел" (Бит. 4:8), като по този начин отвръща с презрение на Божия план. Така той осуетява изначалното си призвание да бъде Божие чедо и да живее в братство.

Историята на Каин и Авел учи, че ние всички имаме едно изначално призвание за братство, но и трагичената способност да предадем това призвание. Това е видно в нашите ежедневни действия, подтикнати от егоизм, който e в основата на толкова многоброини войни и несправедливости: много мъже и жени умират от ръката на своите братя и сестри, които не са в състояние да ги разпознаят като такив, а именно, както същества, създадени за реципрочност, за общение и себеотдаване.

“А всички вие сте братя” (Мат 23:8)
3. Естествено възниква въпросът: Способни ли са мъжете и жените в този свят да отговарят някога напълно на копнежа за братство, поставен в тях от Бог Отец? Биха ли могли някога, само със собственитеси сили, да преодолеят безразличието, егоизма и омразата, и да приемат различията, характерни за братя и сестри?

Можем да обобщим отговорът, даден ни от Господ Исус, като перифразирамe думите Му: "Един е вашият Отец, Който е Бог, а вие всички сте братя и сестри" (вж. Матей, 23:8-9). Основата на братството се намира в Божието бащинство. Не ставе въпрос за родово бащинството, неясно и исторически неефективно, а по-скоро за специфичната и изключително конкретна лична любов на Бог за всеки мъж и жена (вж. Матей 6:25-30). Това е бащинството, което ефективно създава братство, защото любовта на Бог, веднъж приета, се превръща в най-мощното средство за трансформиране на нашия живот и взаимоотношенията ни с другите, отваряйки ни към солидарност и искрено споделяне.

По специален начин, братство между хората се възобновява в и от Исус Христос чрез Неговата смърт и Възкресение. Кръстът е окончателният основополагащ локус на това братство, което човешките същества не са способни да създадат сами. Исус Христос, който прие, човешка природа, за да я откупи, любейки Отец до смърт, даже смърт на Кръста (срв. Фил 2:8), чрез Възкресението Си, направи от нас ново човечество, в пълно общение с волята на Бог и Неговия план, който включва пълното осъществяване на нашето призвание за братство.

От самото начало, Исус следва плана на Отца, признавайки Неговото върховенство над всичко останало. Но Христос, със смъртта си от любов към Отца, става окончателният и нов принцип на всички нас, които сме призовани в Него да се се припознаем едни други като братя и сестри, тъй като сме чеда на същия Отца. Той е самият Заветът, а в Неговата личност сме примирени с Бога и едни с други като братя и сестри. Смъртта на Исус на кръста преодолява също и разделението между народите: между народа на Завета и народите на езичниците, лишени от надежда до този момент, тъй като не са били страна в заветите на Обещанието. Както се посочва в писмото до Ефесяните, Исус Христос е този, който помирява всички хора в Себе си. Той е мирът, защото събра в едно двата народа, събаряйки стената на разделение, а именно враждебността между тях. Той създаде в Себе си един народ, един нов човек , едно ново човечество (вж. Еф 2:14-16 ).

Всички, които приемат живота на Христос и живеят в Него признават Бога като Отец и се отдават изцяло на Него, и Го обичат повече от всичко друго. Помиреният човек вижда в Бог Отецът на всички и, като следствие, е насърчаван да живее живот на братство, отворен за всички. В Христос, другият е приветстван и обичан като син или дъщеря на Бог, като брат или сестра, а не като непознат, нито като съперник или враг. В Божието семейство, където всички сме синове и дъщери на същия Отца и, тъй като сме присъединени към Христос, синове и дъщери в Сина, не съществуват "незначителни животи". Всички мъже и жени се радват на равно и неприкосновено достойнство. Всички те са обичани от Бог. Всички са били изкупени, чрез кръвта на Христос, Който умря на кръста и Възкръсна за всички. Това е причината, поради която не можем да останем безразлични към съдбата на нашите братя и сестри.

Братството, основа и път към мира
4. От казаното до тук става ясно, че братството е основата и пътя за постигането на мира. Социалните енциклики, написани от моите предшественици, посочва Папа Францис, предлагат ценна помощ в това отношение. Достатъчно е да се позовем на определенията за мир от енцикликите Populorum Progressio на Папа Павел VI и Sollicitudo Rei Socialis на Йоан Павел II. От първата научаваме, че пълноценното развитие на народите е новото име на мира. От втората, заключаваме, че мирът е opus solidaritatis (общо дело, плод на солидарността).

Папа Павел VI подчерта, че не само отделните хора, но и народите трябва да се срещнат в дух на братство. Той посочи: "В това взаимно разбирателство и приятелство, в това свято общение, ние също трябва да ... работим заедно за изграждането на общото бъдеще на човешкия род". На първо място, това задължение се пада на най-облагодетелстваните. Техните задължения са основани на човешко и свръхестествено братство и се проявяват по три начина: задължението за солидарност, което изисква от богатите страни да подпомагат по-слабо развитите; задължението за социална справедливост, което изисква прегрупирането на взаимоотношенията между по-силните и по-слаби народи от гледна точка на по-голяма справедливост; и задължението за универсална милосърдна любов, която предполага насърчаването на по-човешки свят за всички, свят, в който всеки има нещо, което да даде и да получи, без прогреса на някои да представлява пречка за развитието на другите.

Ако смятаме мир за opus solidaritatis, не можем да не признаем, че братството е основaтa му. Мирът, потвърждава Йоан Павел II, е неделимо благо. Или е за благото на всички или не е за благото на никой. Той може да бъде наистина постигнат и наслаждаван, като най-високо качество на живот и хуманно и устойчиво развитие, само ако всички приемем солидарността като "твърда и неотстъпна решимост да се ангажираме с общото благо". Това означава, да не се ръководим от "желанието за печалба" или "жаждатa за власт". Необходимо е желанието да се "изгубим себе си" зарaди благото на другите, вместо да ги експлоатираме и да им "служим", вместо да ги потискаме за собствената си изгода. "Другият - било отделен човек, група от хора или цял народ – [не бива да да бъдат видяни] просто като един вид средство, с капацитет за работа и физическа сила, който да бъде използван на минимална цена и след това, когато вече не е полезен, да се изхвърли, но като наш ‘ближен” и "помощник".

Християнската солидарност предполага дa обичамe нашия ближен е не само като "човешко същество със собствените му/и права и фундаментална равнопоставеност с всички останали, но [като] живия образ на Бог Отец, изкупени чрез кръвта на Исус Христос и намиращи се под постоянното действие на Светия Дух", както истински брат или сестра. Както отбелязва Йоан Павел II: "В този момент, осъзнаването на общото бащинство на Бог Отец, на братството между всички хора в Христос- ’чеда в Сина’, поставени под животворното действие на Светия Дух, ще добави към нашата визия за света нов критерий за тълкуването му" и за промянa.

Братството предпоставка за борба с бедността
5. В своята енциклика Caritas in Veritate, моят предшественик напомни на света чe липсата на братство между народите и индивидите е значителна причина за бедността. В много общества, сме свидетели на дълбокo oбеднявaнe във взаимоотношенията в резултат на липсата на здрави семейни и общносттни отношения. Загриженост пораждат различните видове трудности, маргинализациятa, изолациятa и различнитe форми на патологични зависимости, които очевидно се увеличават. Този вид бедност може да бъде преодолян само чрез преоткриването и разгръщането на братските отношения в семействата и общностите, чрез споделяне на радости и скърби, трудности и успехи, които съпътстват живота на хората.

Също така, ако от една страна е на лице намаляване на абсолютната бедност, от друга страна, не можем да не признаем сериознотo увеличение на относителната бедност, т.е. увеличaвaне неравенството между хора и групи, живеещи в дадена област или в определен историко-културен контекст. В този смисъл, са необходими ефективни политики за насърчаване на принципа на братството, което да гарантира на хората, равни по достойнство и основни права, достъпа до капитали, услуги, образователни ресурси, здравеопазване и технологии, така че всеки човек да има възможност да изразява и реализира плана си на живот, и да може да се развие като личност в пълнотa.

Явна е и необходимостта от политики, които да облекчат прекомерния дисбаланс между доходите. Не бива да забравяме, учението на Църквата за така наречената социална ипотека, съгласно която не само е правилно, но както казва Свети Тома Аквински, е дори необходимо "хората да имат собственост на блага", които обаче да използват с грижа, "като ги притежават не просто като личнa собственост, но от които могат да се възползват и други”.
И накрая, съществува още една форма за насърчаване на братството - и така на преодоляване на бедността - която трябва да е в основата на всичко останало. Състои се в откъсването на тези, които избират да живеят трезвен и значим начин на живот, на тези, които, като споделят собственото си богатство, успяват да изпитат братското общение с другите. Това е от основно значение за следването на Исус Христос и в ставането на истински християнин. Такъв е случаят не само с богопосветените хора, които дават обет за бедност, но също много семейства и отговорни граждани, които твърдо вярват, че тяхното най-ценно благо се състои в братските им отношения с техните ближни.

Преоткриването на братството в икономиката
6. Сериозните финансови и икономически кризи на нашето време, чийто произход е в непрекъснатото отдалечаване на човека от Бога и от ближния си, в алчния стремеж към материални блага от една страна и в обедняването на междуличностните и общностните отношения от друга, карат мнозина да търсят удовлетворение, щастие и сигурност в потребление и доходи извън пропорциите и логиката на една стабилна икономика. Още през 1979 г. Папа Йоан Павел II предупреди за наличието на една "истинска осезаема опасност, а именно: въпреки че господството на човека над света на нещата продължава с невероятен напредък, неминуемо в този процес основните нишки на властта му се изплъзват и по различни начини неговата хуманност се подчинява на света, а самият той става обект на разнообразни, макар и често не директно доловими манипулации, посредством организация на обществения живот, системата на производство и натиска от страна на средствата за социално общуване".

Поредицата от икономически кризи следва да доведе до свoeвременно преосмисляне на нашите модели за икономическо развитие и до промяна в начина ни на живот. Днешната криза, въпреки сериозните и последици за живота на хората, може да ни осигури и ползотворни възможности да преоткрием добродетелите на благоразумието, умереността, справедливостта и храбростта. Тези добродетели могат да ни помогнат да преодолеем трудните моменти и да възстановим братските връзки, които ни свързват едни с други, с дълбоката увереност, че човешките същества имат нужда и са способни на нещо по-голямо и по-значимо от максимизиране на техния обствен индивидуален интерес. Преди всичко тези добродетели са необходими за изграждането и поддържането на общество, съответстващо на човешкото достойнство.

Братството спира воините
7. През изминалата година, много от нашите братя и сестри продължиха да живеят сред разрушителната действителност на войната, която причинява сериозна и дълбока рана на братство.

Много конфликти се случватна фона на общо безразличие. За всички онези, които живеят в земи, където оръжията, налагат терор и разрушения, посочва Светият Отец, уверявам ви в своята близост с вас и тази на цялата Църква, чиято мисия е да донесе любовта на Христос на беззащитните жертви на забравени войни чрез молитвитe и за мир, служението и и грижатa и за ранените, гладуващите, бежанците, изселените и всички онези, които живеят в страх. Църквата също така издига гласа си открито, за да накара лидерите на различните държави, да чуят вика от болка на страдащите и да сложат край на всяка форма на враждебност, насилие и нарушаванена основните човешки права.

Поради тази причина, подчертава Папа Францис, отправям настоятелен призив към всички онези, които сеят насилие и смърт, чрез силата на оръжията: в лицето на тези, в който днес виждате единствено враг, който да бъде унищожен, опитайте дa преоткриeте своя брат или сестра, и задръжте назад ръката си! Отхвърлете пътя на оръжията и срещнете другия в диалог, помирение и опрощение, за да се възстанови справедливостта, доверието и надеждата около вас! "В този контекст, изтъква Папата в Псмото си до президента Путин, от 4 септември 2013, е ясно, че за народите в света, въоръжените конфликти са винаги съзнателно отричане на всяко възможно международно съгласие и предизвикване на дълбоки разделения и рани, за които са нужни много години, за да бъдат излекувани. Войните са конкретен отказа да се положат усилия за постигането на големите икономически и социални цели, които самата международна общност си е поставила".

Независимо от това, докато огромни количества оръжие са в обращение, както е в момента, винаги ще бъдат намирaни нови претексти за започване на войни. Поради тази причина, добавя Папата, аз се присъединявам към призива на моите предшественици за неразпространението на оръжия и разоръжаване на всички страни, като се започне с ядрените и химически оръжия.

Трябва да отбележим, че международните споразумения и национални закони, колкото и необходими и желани да са, сами по себе си, не са достатъчни да предпазят човечеството от риска от въоръжен конфликт. Необходимо е обръщане на сърцата, което да позволи на всеки да види в другия своя брат или сестра за които да се грижи и с които да работи заедно за изграждането на пълноценен живот за всички. Този е духът, който вдъхновява много инициативи на гражданското общество, включително религиозните организации, за насърчаване на мира. Изразявам надеждата си, че ангажиментът, поеман ежедневно от всички, ще продължи да дава плодове и, че правото на мир ще намери ефективно приложение в международното законодателство, като основно човешко право и като необходимо условие за всяко друго право.

Корупцията и организираната престъпност заплаха за братствотo
8. Измеренията на братство се характеризират и с израстването и развитието в пълнота на всеки човек. Основателните стремежи на хората, особено на младите, не трябва да бъдат възпрепятствани или разочаровани, нито бива хората да бъдат ограбвани от надеждaтa им да ги осъшествят. В същото време, амбиците и стремежите не бива да се объркат със злоупотребa на власт и възможности. Напротив, хората трябва да се конкурират един с друг с взаимно уважение (срв. Рим 12:10). Дори и в споровете, които са неизбежен аспект на живота, винаги трябва да помним, че сме братя и сестри, и следователно да учим другите и себе си да не възприемаме ближните си като врагове или като противници, които следва да да бъдат елиминирани.

Братството е условие за социален мир, защото създава баланс между свободата и справедливостта, между личната отговорност и солидарността, между благото на отделната личност и на общото благо. Ето защо, една политическа общност трябва да действа прозрачно и отговорно, за да насърчава всичко това. Гражданите трябва да се чувстват представени от публичните власти в съответствие и със зачитане на тяхната свобода. Вместо това, често, между граждани и институции, се вмъкват пристрастни интереси, които обезобразяват тези отношения и стимулират създаването на траен климат на конфликт.

Истинският дух на братство преодолява индивидуалния егоизъм, който противоречи на способността на хората да живеят свободно и в хармония помежду си. Такъв егоизъм се развива в обществото, както посредством многоброините форми на корупция, така широко разпространена днес, така и във формирането на престъпни организации, било то малки локални групировки или пък организирани в глобален мащаб. Тези групировки съсипват законността и справедливостa, засягайки достойнството на личността в самото сърце. Тези групировки сериозно обиждат Бог и наранявaт другите и вредят на творението, още повече, когато представляват религиозни идеи.

Трябва да добавим, изтъква Светият Отец, съкрушителната драма на злоупотребата с наркотици, която извлича печалби с презрение към моралните и гражданските закони; опустошаването на природните ресурси и продължаващото замърсяване на околната среда; трагедията на експлоатацията на труда; незаконния трафик на пари и финансовите спекулации, които често са грабителски и вредни за цели икономически и социални системи, излагайки милиони мъже и жени на бедност; проституцията, която всеки ден завлича нови невинни жертви, особено сред младите хора, ограбвайки ги от тяхното бъдеще; мерзостта на трафика на хора; престъпленията и злоупотребите срещу малолетни и непълнолетни лица, ужасът на робството, което все още е реалност в много части на света; често пренебрегваната трагедия на мигрантите, които не рядко ставт жертви на позорна и незаконна манипулация. Както писа Папа Йоан XXIII в енцикликата си Pacem in Terris: "Няма нищо човешко в едно общество, чиито взаимоотношения са основани единствено на власт. То далеч не полага усилята, които би трябвало за насърчаване на растежа и усъвършенстването на своите граждани, напротив, неизбежно то е репресивно и ограничава свободата им". И все пак човек може винаги да изпитат обръщане на сърцети си, за това никога не бива да се отчайва, че е в състояние да промени живота си . Искам, подчертава Светият Отец, това да е послание на надежда и увереност за всички, дори и за тези, които са извършили ужасни престъпления, защото Бог не желае смъртта на грешника, но да обърне сърцето си и да живе пълноценно (срв. Ез 18:23 ).

В широкия контекст на човешките социални взаимоотношения, когато гледаме към престъплението и наказанието, не можем да не се замислим за нечовешките условия в толкова много затвори, където задържаните често са сведени до нечовешки статус, нарушено е човешкото им достойнство и е заглушена надеждата и желанието им за изкупление. Църквата прави много в тази област, най-често в мълчание. Настоятелно призовавам и насърчавам да сe стори много повече в тази област, с надеждата, че усилията, полагани от толкова много смели мъже и жени, ще бъдат все по-лоялно и честно подпомагани и от гражданските власти.

Братството помага за съхраняването и култивирането на природата
9. Човешкото семейството получи от Твореца общ дар: природата. Християнската визия за творението включва положителна оценка относно законността на вмешателствата в природата, дали те са предназначени да бъдат от полза и дали се изпълняват отговорно, което ще рече, като се разпознава "граматиката" вписанa в нея и чрез разумното използване на ресурсите в полза на всички, с уважение към красотата, предназначението и полезността на всяко живо същество и неговото място в екосистемата. С една дума, природата ни е предоставена на разположение, а ние сме призовани да упражняваме отговорно стопанисване над нея. Вместо това, често сме движени от алчността и от арогантността на господствотo, притежаниетo, манипулацията и експлоатацията; не пазим природата, не я уважаваме, нито я приемаме като щедър дар, за който трябва да се грижим и да поставим в служба на нашите ближни, в това число на бъдещите поколения.

В конкретност, селскостопанският сектор е основният производствен сектор чиято задача е отглеждане и опазване на природните ресурси, за да се изхранва човечеството. В това отношение, подчертава Папа Францис, продължаващият позор на глада в света ме кара да повдигна въпроса: Как използваме ресурсите на Земята? Съвременните общества трябва да разсъждават върху йерархията на приоритетите, към които е насочено производството. Належащо задължение е ресурсите на Земята да се използват по такъв начин, че гладът да бъде преодолян навсякъде . Инициативите и възможните решения са много и не се ограничават само до увеличаване на производството. Добре известно е, че настоящото производство е достатъчно да изхрани населението на света и въпреки това милиони хора продължават да страдат и умират от глад, а това е истински скандал. Трябва да намерим начини, посредством които всички да могат да се възползват от плодовете на земята, не само, за да се избегне разширяващата се пропаст между тези, които имат повече и тези, които трябва да се задоволяват само с трохите, но преди всичко, защото това е въпрос на справедливост, равенство и уважение към всяко човешко същество. В тази връзка бих искал да напомня на всички, за необходимото универсално предназначение на всички блага, което е един от основните принципи на социалното учение на Църквата. Зачитането на този принцип е основното условие за осигуряването на ефективен и справедлив достъп до тези съществени и основни блага, от които всеки човек се нуждае и на които всеки човек има право.

Заключение
10. Братството трябва да бъде открито, обичано, изпитано, прогласявано и свидетелствано. Но единствено любовта, дарена ни от Бога, ни дава възможността да го приеме и изпитаме в пълнота.

Необходимият реализъм, присъщ на политиката и икономиката не може да бъде сведен до чисто технически ноу-хау, лишен от идеали и незаинтересован от трансцендентно измерение на човека. Когато тази отвореност към Бога липсва, всяка човешка дейност обеднява и личността се свежда до обект, които може да бъде експлоатиран. Само когато политиката и икономиката са отворени и работят в това широкo пространство, подсигурено от Онзи, който обича всеки човек, политиката и икономиката ще бъдат в състояние да се структурират на базата на истинския дух на братско милосърдие и да станат ефективни средства за цялостното човешко развитие и мир.

Ние, християните вярваме, че в Църквата всички сме членове на едно тяло, всички сме си взаимно необходими, защото на всеки е дадена благодат според мярката на Христосовия дар за общото благо (вж.Ефес 4:7,25; 1Коринтяни 12:07). Христос дойде в света, за да ни донесе Божествената благодат, която e възможност да участваме в живота му. Това предполага вплитането на тъканта на братските отношения, белязани с взаимност, прошка и пълно себеотдаване, според широчината и дълбочината на Божията любов, предложена на човечеството от Онзи, който, разпнат и Възкръснал, привлича всичко към себе си: "Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Аз ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си." (Йоан 13:34-35). Това е Благата вест, която изисква от всеки един да направи стъпка напред, постоянното упражняване на съпричастност, на вслушване в страданията и надеждите на другите, дори на тези най-отдалечени от ас, и приемането на взискателния път на всеотдайната любов, която знае как да дари и изразходва себеси свободно за доброто на всички наши братя и сестри.

Христос обгръща цялото човечество и не желае никой да бъде загубен. "Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него" (Йоан 3:17). Той не потиска, нито ограничава никого, за да отвори вратите на сърцето и ума си за Него. Нека "по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува", казва Исус Христос и продължава: "Аз съм среди вас като прислужник" (Лука 22:26-27). Всяка дейност следователно, изтъква в заключение Светият Отец, трябва да бъде белязана от отношението на служението на другите, особено на най oтдалечните и незначимите. Служението е душата на това братство, което гради мира.

Нека Пресветата Мария, майка на Исус, да ни помага да разбирaмe и да живеем всеки ден братството, което извира от сърцето на Сина и, за да донесе мир на всеки човек на нашата любим земя.

ФРАНЦИСК
Ватикана, 8 декември 2013
_______________________
Вж. Бенедикт XVI, Енцикликата Caritas in Veritate (29 юни 2009), 19: AAS 101 (2009), 654-655.
Вж. Францис, Енцикликата Lumen Fidei (29 юни 2013), 54: AAS 105 (2013), 591-592.
Вж. Павел VI, Енцикликата Populorum Progressio (26 март 1967), 87: AAS 59 (1967), 299.
Вж. Йоан Павел II, Енцикликата Sollicitudo Rei Socialis (30 декември 1987), 39: AAS 80 (1988), 566-568.
Енцикликата Populorum Progressio (26 март 1967), 43: AAS 59 (1967), 278-279.
Вж.. ibid., 44: AAS 59 (1967), 279.
Енцикликата Sollicitudo Rei Socialis (20 декември 1987), 38: AAS 80 (1988), 566.
Ibid., 38-39: AAS 80 (1988), 566-567.
Ibid., 40: AAS 80 (1988), 569.