Йезуитът Пиер Фавр е новият светец на Църквата

Папа Франциск подписа декрета за канонизацията на отеца йезуит Пиер Фавр, свещеник от Обществото на Исус и първия събрат на неговия основател Иганций Лойола. С тази практика (equopollente), формулирана от Папа Бендикт ХІV, Папата предписва литургичния култ за един Божи раб, който не е канонизиран, чрез включването му в календара на литургичните празници в Универсалната църква. Папският акт бе извършен на аудиенцията с кард. Анджело Амато, префект на Конгрегацията за каноничните дела да светците, като Светият Отец подписа и други декрети: за чудото, приписвано на застъпничеството на Божията рабиня Мария Тереза Демянович, сестра от Конгрегацията на Сестрите на милосърдието на Света Елисавета, починала в Елизабет, Съединените щати през 1927; героичните добродетели на Божия раб Емануеле Херанс Естаблес, свещеник и основател на Монахините Есклавас на Прескръбната Дева Мария, умряла в Мадрид през 1968 и героичните добродетели на Божия раб Георги Чиесиелски, мирянин и баща на семейство, умрял в Египет на 9 октомври 1970.

Апостол на йезуитската харизма
Още по своето време, преди 500 години, Пиер Фавр е наричан „апостол”. Апостол на Евангелието, апостол на Папата, апостол на зараждащата се харизма на йезуитите, която впоследствие се разпространява навсякъде, чрез многобройните му пътувания. Фавр учи в Париж и две години преподава в университета „Сапиенца” в Рим. Но неговата доктрина е както за учените, така и за неграмотните. Затова Папата го извиква да преподава катехизис в района на Парма. По-късно, пак подчинявайки се на Папата, заминава за Германия като мост в диалога между Църквата и засилващото се протестантство на Лютер. В останалото време Фавр е един йезуит отворен за Свети Игнатий, на когото става първият свещеник през май 1534, като на 15 август, с основателя на Обществото и други петима братя, дава прочутите обети на Монмартр, т.е. да живее в бедност и да отиде в Ерусалим, обещавайки да бъде на разположение на Папата.

Войната между турци и венецианци спъва поклонничеството и тогава това първо ядро на бъдещия Орден отива при Папа Павел ІІІ. Задачите, които Папата им поверява, са различни. Пиер Фавр започва да пътува по Европа. Проповеди, духовни упражнения, посещения на манастири с посвещаване и понасяне на умората, която влошава здравето му. С това здраве, Пиер Фавр пътува за Рим, където стига на 17 юли 1546, за да даде своя принос в диалога за Събора в Тренто, с който Църквата смята да отговори на Реформата на Лютер. Здравето на Фавр обаче се влошава и той умира в Рим на 1 август 1547.

Духовната красота на Пиер Фавр се състои в испанския и латинския език, които използва, за да напише своите „Мемоари”, които представляват духовен дневник и своя епистоларен сборник, от които изтъкват блясъка на неговата вяра и на неговия стил на добродетелен християнски живот.

Набожността към новия светец
За специалната връзка на Пиер Фавр със Свети Игнаций Лойола и за набожността, която храни цялото Общество на Исус към него, говори отец Антон Витвер, генерален постулатор на йезуитите:


**********
"От Свети Игнаций от Лойола той получава своята духовна подготовка. След това обаче, за Свети Игнатий той става човек, който го предизвиква, особено що се отнася до скрупулите, които е имал дълго време. Това кара Свети Игнатий да постави в книгата за духовни упражнения тези скрупули. В Обществото, Пиер Фавр винаги е живял в послушание и винаги е бил в мисия за другите: за Папата, за Генералния настоятел, за императора, за краля на Португалия, на Испания. Именно заради тези огромни усилия по време на тези пътувания, той умира 40-годишен. В началото всички йезуити са били считани за свещеници реформатори, защото са живели свещеничеството в бедност – решаващ елемент – и са били на разположение на цялата Църква, без да искат нищо. Това е било нов аспект, който остава в духовността на Обществото. Пиер Фавр е отслужил литургията, по време на която първи другари на Св.Игнаций, заедно с него, дават обет на Монмартр, на 15 август 1534. Пиер Фавр става духовен ръководител на цялата група след заминаването на Игнаций от Испания. Влиянието на неговия начин на свещенство върху всички други йезуити е била много голяма. Затова, в Обществото за той е най-важната свещеническа фигура".

Сходствата между Пиер Фавр и Папа Франциск
Директорът на списанието на йезуитите Civiltà Cattolica, отец Антонио Спадаро, публикувало сборника „Пиер Фавр. Служител на утехата”, обяснява значението на канонизацията за последователите на Игнаций Лойола:

**********
"Всички познават Свети Франциск Ксаверий, вторият другар на Свети Игнаций Лойола, но Пиер Фавр е първият му другар. Той споделя със Св.Игнаций стаята, в която е учил в Университета на Париж; той е първият, практикувал Духовните упражнения. Може да се каже, че без Пиер Фавр, Обществото на Исус не би съществувало. Това означава, че моментът е много специален и наистина важен за нас".

Отец Спадаро обяснява защо фигурата на Фавр е толкова обичана от Хорхе Марио Бергольо:

"Папата му отговори с дълъг списък от доводи: диалогът с всички, дори с противниците; неговата изключителна скромност; необятното му състрадание; неговата незабавна готовност. Две неща остават наистина фундаментални: неговият начин за вътрешно съзерцание и неговата решителност и смели решения, въпреки нежостта му и благия вид. Освен това, намираме голямо сходство с пастирската дейност на Папа Франциск от човешка и духовна черта… Фавр бе човек, отворен към живота; мисълта му бе неограничена от забрани. Защитавайки реформата в Църквата, той е знаел, че има нужда от много време и затова неговото желание за реформа се базира на приятелството. Един ден например, той е почувствал вътрешното желание да се моли едновременно за Папата, за Лютер, за Хенрих VІІІ и за Сюлейман ІІ. Фавр винаги е живял в размирно време и е носител на модерна чувствителност, която има допирни точки съссъвременната. Той въплъщава съюза межуду разума и духа като отговор на предизвикателствата на своята епоха, което много прилича на мисионерския устрем на Папа Франциск".

jp/ rv