Папа Франциск: липсата на пророчество в Църквата води до клерикализъм

Липсата на пророчеството в Църквата е липса на самият живот на Бог и тогава тя става подвластна на клерикализма. Това каза Папа Франциск в проповедта на литургията в религиозния Дом Света Марта в третия понеделник от Предколедното време.

Коментирайки четивата за деня (Ис 35, 1-10), Папата изтъкна, че пророк е онзи, който слуша думите на Бог, който оценява момента и се насочва към бъдещето. „Той има вътре в себе си тези три момента”: миналото, настоящето и бъдещето:

„В миналото пророкът съзнава обещанието и има в сърцето си обещанието на Бог, има го живо, помни го, повтаря го. След това гледа към настоящето, гледа своя народ и чувства силата на Духа, за да му каже една дума, която да му помогне да се изправи, да продължи пътя към бъдещето. Господ винаги е съхранявал своя народ чрез пророците, в трудни моменти…”

А това, което „се е случило в сърцето на Дева Мария – продължи Папа Франциск – когато бе в подножието на Кръста”. В тези моменти „е необходима намесата на пророка. А не винаги пророкът е приеман, защото са казвали неща, които не са приятни: казвали са истината, припомняли са обещанията! А когато в Божия народ липсва пророчеството – отбеляза още Папата – липсва нещо: липсва животът на Господа!” Така в Евангелието „свещениците са отивали при Исус да му искат картата за легалността: „С каква власт вършиш тези неща? Ние сме пророците на Храма!” Не са знаели да разчетат знаците на момента, не са имали нито проникващи очи, нито уши за Словото Божие: имали са само власт!”

„Когато в Божия народ липсва пророчеството, празнотата е заета от клерикализма: А паметта на обещанието и на надеждата да се върви напред биват заети от настоящето: нито миналото, нито обещаващото бъдеще. Настоящето е легалното: ако е легално, върви напред”.

Но когато царува законността, Словото Божие не е Божият народ, който вярва, плаче в своето сърце, защото не намира Господа: липсва му пророчеството. Плаче, както е плакала майката Анна, майката на Самуел, искайки плодородие за народа, плодородието, което идва от силата на Бог, когато Той разбужда паметта на своето обещание и ни подтиква към бъдещето, към надеждата. Този е пророкът! Този е човекът с проницателните очи и който чува думите на Бог”:

„През тези дни, когато се подготвяме за Рождеството на Господа, нашата молитва трябва да бъде: ‘Господи, нека не липсват пророци сред твоя народ!‘. Всички ние, кръстените, сме пророци. ‘Господи, нека не забравяме твоето обещание! Нека не се уморяваме да вървим напред! Нека не се затваряме в законността, която затваря вратите! Господи, освободи твоя народ от духа на клерикализма и помогни му с духа на пророчеството‘”.

jp/ rv