Когато Исус се приближава до нас, той винаги ни отваря вратите и ни дава надежда.
Това заяви Папа Франциск на днешната литургия в Дома Санта Марта във Ватикана. Папата
посочи, че не трябва да се страхуваме от утешението на Господа, а трябва да го искаме
и търсим. Една утеха, която ни прави да чувстваме винаги красотата на Бог.
„Утешавайте,
утешавайте моя народ”. Папа Франциск започна своята проповед спирайки се на откъс
от Пророк Исаиа (Ис 40, 1-11). Господ, отбеляза, се приближава до своя народ, за да
го утеши, „да му даде мир”. Това „утешение” е толкова силно, че „прави нови всички
неща”. Господ извършва едно истинско пресъздаване:
„Пресъздава нещата. А Църквата
не се уморява да казва, че това пресъздаване е по-хубаво от сътворението. Господ ще
посети своя народ. Той е надеждата на Израел. Но ще го посети с това утешение”.
„Утешението
– продължи – е правенето на всичко ново не веднъж, много пъти, с вселената и нас самите”.
Това „пре-правяне на Господа”, каза Папата, има две измерения, които е важно да бъдат
подчертани. „Когато Господ се приближава, той ни дава надежда; Господ пре-правя с
надежда; отваря винаги една врата. Винаги”. Когато Господ се приближава до нас, посочи
Папата, „не затваряйте вратите, отворете ги”. В своята „близост – допълни – Той ни
дава надежда, тази надежда, която е една истинска християнска сила. Тя е една благодат,
един дар”:
„Когато един християнин забрави надеждата, или загуби надеждата,
неговият живот няма смисъл. Като че ли неговият живот е пред една стена. Но Господ
ни утешава и ни пре-правя, с надеждата, да се върви напред. Защото Господ утешава
своя народ и утешава всеки от нас. Господ ни утешава с радост”.
Бог, който
е могъщ, продължи, „не се страхува от радостта”. Той е нежен, прави се на дете, прави
се малък”. В Евангелието сам Исус го казва: „Такава е волята на Отец, никой от тези
малките да не се загуби”. В очите на Господа, допълни, „всеки от нас е много, много
важен. И той се отдава с радост”. И така ни прави да вървим напред, давайки ни надежда”.
Това, допълни, „е главната мисия на Исус”, през „40-те дни между Възкресението и Възнесението:
да утешава учениците; да се приближава и да дава утеха”:
„Да се приближава
и да дава надежда, да се приближава нежно. Нека помислим за красотата, която имаше
към апостолите, към Магдалена, към тези от Емаус. Такава е утехата на Господа. Нека
Господ ни дава на всички нас благодатта да не се страхуваме от неговата утеха, да
бъдем отворени: да го търсим, да го искаме, защото е една утеха, която ни дава надежда
и ни прави да чувстваме красотата на Бог Отец”.