Семейството и новата евангелизация

За семейството се говори и пише много, но често не може да се намери език, който да предизвика вниманието, а от друга страна лесно се създават „идеологически” диаграми от различни гледни точки и така дискусията има обратен ефект.

Организаторите на VII Световна среща на семействата - имайки предвид, че се е изгубил смисълът на гражданската ценност на семейството като основна единица на обществения живот - бяха решили да се наблегне на връзката между семейството, работата и почивката. Семейството се смята за незаменимо благо на обществото и като предпоставка за планиране на бъдещето на нацията. То е социален и политически субект, един „политически фактор”, на когото едно добро правителство трябва да даде адекватно внимание.

Проблемът на семейството засяга целия свят, дори и Европа се нуждае от семейството: нека си припомним, че през 2009 г. Световната среща на семействата, която се проведе във Валенсия, Испания, имаше като мото „Бъдещето на Европа преминава през семейството”. Дори и тогава се усещаше демографската криза. Днес ние вървим към една все по-трудна за управление ситуация, що се отнася до големите промени, като застаряването. Прекъсната е „смяната на поколенията”; липсва младо население в трудоспособна и производствена възраст, което да внесе баланс между поколенията; възниква проблемът с пенсионната система и здравеопазването - основните социално-икономически фактори, които определят икономическата система на страната. Забелязва се отслабването на семейството, което е изоставено само на себе си, въпреки че произвежда социален капитал. Младите хора имат трудности да решат да се оженят и да поемат отговорност за семейство.

Вече в продължение на много години Федерацията на азиатските епископски конференции избира проблема за семейството като решаваща тема на работата й. В Африка има протести срещу идеологическия натиск и икономическите механизми „срещу семейството”, извършвани от богатите страни, които искат да се променят местните закони за семейството като необходимо условие за изпращане на икономическа помощ за Африканския континент. Семейството също е един от най-важните въпроси за Континенталната мисия, насърчавана от Съвета на епископите от Латинска Америка и Карибския басейн.

Защитата на семейството е тясно свързана със защитата на достойнството на човешкия живот
Биотехнологичният прогрес напредва бързо. Въпреки това, съществува един принцип, който трябва винаги да се спазва, а именно, принципа на стойността и достойнството на човешкия живот от зачатието до естествения му край. Бенедикт XVI в своята енциклика „Caritas in Veritate” предупреждава: „Социалният въпрос се превърна основно в антропологически въпрос: съдържа в себе си не само как разбираме живота, но също така и как го манипулираме, нещо което е, благодарение на биотехнологиите, вече в ръцете на човека”. „Ин витро” оплождането, ембрионалните изследвания, възможността за клониране и за производство на човешки хибриди се раждат и се промоцират в днешната силно разочарована култура. Върховенството на технологията намира израз в някои практики, противоречащи на живота”. Това „няма да сведе до минимум възможността за смущаващи сценарии за бъдещето на човека и новите средства с които разполага „културата на смъртта”.

Подценяването на ролята на семейството означава да се направи - както казват икономистите - една „грешка на перспектива и стратегия”, ако не се вземе предвид, че семейството е естествената среда, в която се развива както балансът и емоционалната стабилност, така и способността за социализация и диалог. Политиките, казва проф. Томазо Коци, които „подкрепят семейството стават важни не само за самото семейство, но и за цялото гражданско общество. Ако семействата не растат, ако семействата не функционират, те блокират най-основните механизми на икономиката, в смисъл, че човек се чуди: кой ще консумира и кой ще произвежда социален капитал”.

Проблемът засяга всички измерения на семейния живот. Технологичното мислене се среща в тенденцията да се разглеждат проблемите, свързани с вътрешния живот само от психологическа гледна точка, стигайки до неврологичен редукционизъм. Налице е дълбоко неразбиране на духовния живот, отричане на факта, че човешката личност е „единство на тялото и душата”, родена от творческата любов на Бог и предназначена за вечен живот. Благоденстващото общество, силно развито в материално отношение, но тежащо за цялостта на човешката личност, създадена по образ и подобие Божие и ориентирана към вечния живот, не е само по себе си насочено към истинското развитие. Новите форми на робство към наркотиците и отчаянието, в което изпадат толкова много хора, могат да се обяснят не само в социологически и психологически план, но основно в духовен: празнотата, в която душата се чувства изоставена, въпреки наличието на безброй терапии за тялото и психиката, води до страдание. Няма глобално развитие и всеобщо благо без духовното и моралното благосъстояние на хората, в тяхната съвкупност на тяло и душа. Развитието на човек е заплашено, ако той твърди, че е единственият производител на себе си. По този начин развитието на народите се проваля, ако човечеството си мисли, че може да се пресъздаде чрез „чудеса” на технологията.

Семейството като социален субект и проблемът с човешките права
В продължение на векове, семейството е признато като основна клетка на обществото, като социален фактор. Днес обаче, цялата политическа и икономическа култура се основава на индивидуализма и физическото лице е относителната точка за държавата. В съвременната култура на гражданството, гражданинът е само отделният човек и семейството няма право на гражданство като семейство, като социален субект. Укриват се правата на семейството като социален субект зад броя на членовете на домакинството, брой на децата, наличието или отсъствието на възрастни хора, зависими от грижите на другите. Липсват истинските семейни политики, които са само начертани. Налице е силна защита на индивида и индивидуалните права, но много по-малко на семейството като социален субект и като обект на социалното сближаване. Крайният индивидуализъм като идеология се е превърнал в символ на „демокрацията”, истински знак на цивилизацията. Но са се загубила основата на семейството, основано на брака, което дава стабилност на обществото и се е загубила идеята, че с укрепването на семейството се отговаря на кризата, пред която е изправено обществото.

Проблемът се е превърнал в „средство” на борбата между релативизма, секуларизма и християнството, особено католическото и православното. Въпросът за еднополовите двойки и техните права за изравняване им до нивото на брака между мъжа и жената, на който се гледа като знак за демокрация, всъщност подкопава значението на семейството като основна общност, съществена за развитието на обществото. В тази връзка философът Виторио Посенти каза пред Радио „Ватикана”: „Не можем да обсъждаме различни неща по еднакъв начин. Принципа на недискриминацията и равнопоставеността трябва да се разглежда много внимателно. Естественият брак не може да се оприличи на т.нар. еднополов брак, защото вътрешно не разполага с ориентацията към плодородие и създаване на потомство, което продължава да бъде основна цел на естественото общество, наречено семейство, основано на брака (...) Проблемът за правата на човека трябва да се вземе от корена, без да се забравя, че въпросът за „задълженията” съответства на този за „правата”, както и, че не всичко може да бъде човешко право . Право на човека е нещо, което принадлежи на лицето като такова, но не всяка претенция на волята и желанието може да бъде класифицирана като „човешко право”. Трябва винаги да съзнаваме какво искаме да опазим: ако защитаваме семейството, ако защитаваме брака, основан върху хетеросексуалния съюз, знаем какви са благата, които искаме да защитим”.

В контекста на семейните политики в Европа, проф. Антонио Баджо добавя: „Не може европейското измерение да решава какво е бракът и какво не е, когато имаме дълга история на цивилизацията, на изграждане на културата, която нарича брак само стабилния съюз между един мъж и една жена с важни последици, защото от брака може да се появи потомство. В случай, че се признае този статут и на съюза на еднополовите двойки, тогава и на тях би трябвало да се даде възможност за осиновяване, със значителни вредни последици. Ние не трябва да се основаваме на вярата, за да защитим брака. Трябва да се обърнем към реалността на фактите, към антропологическата структура на мъжа и жената, към културата, която стои зад брака. Има ценности с религиозен произход, които укрепват гражданското общество. Бракът създава здравина в обществото и отеква в психологическата структура на хората; в противен случай трябва да приемем, че на базата на едно желание, на един импулс, на една лична нужда може да се реши, че човешкото същество е направено по начин, различен от този, по който е действително направено. Християнството винаги е било реалистично във визията на нещата”.

Бенедикт XVI се стреми да даде по-широка перспектива: „В нашето време, както и в минали времена, затъмнението на Бог, разпространението на идеологии, които противоречат на семейството и деградацията на сексуалната етика изглеждат свързани помежду си. И както са свързани затъмнението на Бог и кризата на семейството, така и новата евангелизация е неразделна част от християнското семейство. (...) Семейството, основано на тайнството Брак, е една особена реализация на Църквата, общност, която е спасена и спасява, евангелизирана и евангелизираща. Подобно на Църквата, то е призвано да приеме, да излъчва и да покаже на света любовта и присъствието на Христос”. „В семейството човек открива диалогичността си, но не като самостоятелен индивид, който се самореализира, но като син, съпруг, родител, чиято самоличност е основана на факта, че е призван към любов, чрез „получаването” от другите и „даряването си” на другите”.

При посещението на Папа Бенедикт XVI в Университета „Пресвято Сърце Исусово” в Рим, на 3 май 2012 г., историкът Мария Бочи отбелязва: „Както гражданското общество има задължение да се грижи за да направи по-справедливи социалните връзки, да намери начин да реформира икономическите отношения, за да не отговарят само на принципа на личния интерес, по същия начин, гражданското общество, държавата, е длъжна да следи за благосъстоянието и здравето на гражданите и техните семейства”.

Усилията на Църквата по света в полза на семейството
Проблемът за семейството е неотложен в глобален мащаб, макар и със специфични нюанси в различните региони на света. Показателен е, в този контекст, апелът на Църквата на Перу, в който се казва, че само в Анкаш, в северната част на страната, над 280 800 деца работят и не ходят на училище, а 26 от 100 малолетни работят, за да помагат на своите семейства.

Епископската конференция на Коста Рика, в заключителния документ от 103-та редовна пленарна Асамблея през февруари 2012 г., пише: „По-специално молим медиите, социалните мрежи и форматорите на общественото мнение, над всякакви икономически, политически и идеологически интереси, с чувство за отговорност и дух на служене към общото благо, да използват тези средства за насърчаването на истинските ценности, които вдъхновяват обществото на Коста Рика”.

Дори и епископите на САЩ отбелязват последствията от законодателството, което обезличава основите и нарушава правата на съвестта, опустошителните последици за гражданския живот като такъв. Кард. Франсис Джордж, архиепископ на Чикаго заяви: „Проблемът на федерално ниво е, че това правителство нарушава правата на съвестта по такъв начин, че ако не се съобразиш с това, което законът казва, няма да има изключения. Преди това, за да се запази свободата на вероизповеданията, имаше изключения в религиозната тематика и изключения за съвестта относно абортите, хомосексуализма, върху всички морални въпроси. Но сегашното правителство премахна тези изключения. В Съединените щати, ако сте извън закона, като тези, които са имигранти без документи, нямаш никакво право, дори и правата на човека. Ние казваме, че правата на човека са винаги едни и същи, независимо от закона и Църквата се опитва да убеди обществото, че всеки има права като човешко същество, независимо от това какво казва законът”.

Граждански инициативи: „семейният фактор” като свързващо звено на данъчната реформа
Същевременно нарастват гражданските инициативи, които показват, че смисълът на брака е все още жив и има своето значение за развитието на обществото като такова. В Италия, Националната обсерватория на семейството предложи „семейния фактор” като свързващо звено на данъчната реформа: „Днес ние сме сред най-тормозените, защото плащаме повече киловати, повече кубически метри вода, повече училищни такси, умножено по четири, по пет, шест, по осем деца. Нямаме никаква отстъпка. Това означава да имаме много високи разходи и много семейства падат под линията на бедността: едно семейство с три деца е под прага на бедността”, казва Анджело Де Сантис, ръководител на Италианската асоциация на многодетните семейства в Лацио. Това, което искаме е да се промени цялата данъчна система - и не само данъчната тежест на физическите лица - но и според семейните роли, като се има предвид тежестта на данъчното облагане, на таксите, да е в зависимост от семейните задължения, които хората имат. В Ломбардия „семейният фактор” вече е закон. И вече е от огромно значение - за вноски или за достъп до службите за социално подпомагане - не само имотното състояние, но и броят на децата, възрастните хора или несамостоятелните лица, присъстващи в домакинството или получаващи грижи от него.

„Семейният фактор” има две лица: първото, свързано с това, че всеки трябва да плаща данъци, базирани на разплащателната му способност, признавайки семейните му отговорности. Това означава както, че се признава, че децата са ценност и инвестиция, така и да се взима предвид това, което семейството прави за бъдещето на цялото общество. Равномерността според семейството е въпрос на цивилизация, заедно с мерките за съвместяване на семейството с работата. Днес европейските общества все повече преминават към засилена мобилност, което води до промяна във формите на трудовата заетост. Но „мобилността” не трябва да означава несигурност. Изкушаващо е да се спрем само на о и частични конвенции, докато трябва да погледнем глобално на проблемите на семейството, на работата и на почивката, тъй като и тази последната е важен аспект. „Семейният фактор” е отправна точка за много други аспекти.

По същия начин действат и сдружения в няколко други страни, например в Полша: „Duża rodzina”, „3 plus”.

Във Филипините, „Център Отец Гуанела” ръководи проект на солидарност за да даде подслон на семейства с хора с увреждания. Веригата за солидарност, която е била създадена около този проект, включва доста миряни.

В Англия, Шотландия и Уелс се развива на „Коалицията за брака” - народно движение, което се бори за да може „настоящото определение на брака да остане в английското право”.
В Ирландия през март 2011 г. отпразнува своя златен юбилей „Accord”, организация, която иска да се насърчи по- доброто разбиране на християнския брак и да обогати и подпомага усилията в семейния живот.

Защита на семейството: един междурелигиозен ангажимент
В началото на 2012 г. Международното бюро по труда публикува проучване, озаглавено „Достойната работа и социална справедливост в религиозните традиции”. С този документ, агенцията на ООН иска помощта на религиите и техните култури, за да се гарантират условия на труд и социална справедливост в един глобализиран свят. В текста, в действителност, се прави постоянно позоваване на семейството в традициите на християнството, юдаизма, исляма.

В Словения през март 2011 г., католици, православни и мюсюлмани излязоха със съвместно изявление в защита на семейството. „Бракът и семейството са от първостепенно значение за развитието на човешката личност и на обществото - гласи текстът. Ето защо всички ние имаме задължението да защитаваме ценностите на брака и семейството като общност, съставена от съпруг, съпруга и деца”. Поддръжниците на документа подчертават необходимостта да се „защити правото на всяко дете на семейна среда, където има баща и майка”. „Семейството е основна клетка на обществото, в която ценности като любов, живот, взаимно уважение, солидарност и гостоприемство се подхранват по специален начин”. „Да се поставят съюзите между хора от един пол наравно с двойките, образувани от мъж и жена, когато става въпрос за осиновяване на дете, наистина не е оправдано, тъй като съюз между хора от един и същи пол никога няма да бъде в състояние да се пресъздаде в ролите на баща и майка, които са от съществено значение и взаимно допълващи се и които са от ключово значение за хармоничното и здравословното развитие на децата”. Католиците, православните и мюсюлманите отправят призив към „всички граждани и граждански организации да заемат позиция в полза на защитата и опазването на семейните ценности и приемането на съответното законодателство, което ще предпазва семейния живот и основните права на децата”. „Прекаленото акцентиране върху индивидуалните права за сметка на социалните отношения, което е институционализирано в дългосрочен план, може да съсипе всяка цивилизация”. „Семейният живот е в основата на всяко общество и държава, което означава, че държавата трябва да бъде в служба на семейството, а не обратното” - гласи съвместното изявление.

На 30 март 2012 г. двустранната Комисия на делегациите на Главното равинат на Израел и Светия престол, водени от равин Шеар-Яшув Коен и кард. Питър Търксън, след един дебат по „религиозните гледни точки на настоящата финансова криза: наблюдение за един справедлив икономически ред”, излезе с изявление, което говори също и за семейството: „Въпреки че са много факторите, допринесли за създаването на финансовата криза, в основата й е кризата на ценностите, в която върховенството на притежаването, отразено в една култура на алчността, затъмнява първенството на човека - гласи текстът. В икономическата активност сериозно липсва ценността на истината”. В документа се говори също и за „задължението да се гарантира удовлетворяването на основните човешки нужди, като например защитата на живота, храна, подслон, здравеопазване, образование и работа”. „Както кризата бе повод за частично опрощаване на дългове на национално и международно ниво, същото трябва да направи и за семействата и отделни лица, за тяхното икономическо възстановяване”. „Религиозните общности, в допълнение към етичната мъдрост, идваща от техните духовни наследства, са неразделна част от гражданското общество, заедно с политическата и социална дейност, трябва да играят централна роля в гарантирането на необходимата субсидиарност за един справедлив социален и икономически ред”.

Семейството като основен фактор за християнската идентичност
Семейството, основано на брака между мъж и жена, е важно за компактността и за развитието на гражданското общество, но още повече за самоличността на християнина, за прозрачността на християнската общност, заедно със съзнанието, че „не семейството е тайнство, но съпружеската любов е тайнство” (отец Марко Рупник). Именно поради тази причина, епископите от Ломбардия, по пътя към Световна среща на семействата в Милано, припомниха, че „възпитанието е да срещнеш чрез вярата, чрез една голяма традиция, от поколение на поколение, истинския Христос и да живееш в едно ефективно общение, което да направи тази връзка с Христос не дума, намерение, личен аскетизъм на човека или индивидуален режим, но да го направи фактор, влияещ на живота, на живота на общността”.

„Въпросът за намирането на баланс между професионалния и семейния живот е нещо, с което всяка семейна двойка трябва да се сблъска, особено в първите години на брака”, казва Карл Андерсън, върховен рицар на Рицарите на Колумб. Съпрузите трябва да разберат, че те имат призвание на брак и призвание да работят и че тези две призвания се коренят в основното призвание на християнска любов. Взаимното допълване е в основата на двете призвания. Но животът на двойката не се строи сам: с тайнството на брака, младоженците са включени в завета на Христос с Църквата. Сред тях е и присъствието на Духа. За съжаление, често това тайнство се разбира като една далечна благословия, като церемония, докато в действителност това е благодатно събитие, което променя сърцето на двойката и ги прави в състояние да се обичат един друг, както и Христос обича Църквата.

Семейството като домашна Църква и училище за молитва, което гледа към Христос
„Семейството - казва папа Бенедикт XVI - е домашната Църква и трябва да бъде първото училище на молитвата. В семейството децата от ранна възраст могат да се научат да възприемат смисъла на Бог чрез възпитанието и примера на родителите: да се живее в атмосфера, белязана от присъствието на Бог”. При раждането на децата си, съпрузите трябва „да бъдат отговорни за собствените си репродукционните възможности, за да бъде сътрудници на Бога в създаването на новия човек. Съюзът на мъжа и жена в тази общност на любов и живот, какъвто е бракът, е единственото „място”, достойно за призванието за съществуване на ново човешко същество, което винаги е дар. Човешкото и християнско достойнство на размножаването, в действителност, не се състои в създаването на „продукт”, но във връзката му с брачния акт, израз на любовта на съпрузите, на техния съюз, който е не само биологичен, но и духовен” - казва папа Бенедикт XVI.

Така семейството също се превръща в място, което може да поддържа достойнството на човека във всяка ситуация. Да си припомним решаващата точка на енцикликата „Dives in Misericordia”: бащата е верен на бащинство, на тази любов, с която винаги е обсипвал сина си. Синът е пропилял средствата си, гладен и отчаян, решава да се върне у дома. Бащата е наясно, че се е спасило основно благо: благото на човечеството на сина му. Въпреки че синът е пропилял наследството си, човечеството му е спасено. Отношенията на милосърдието се основават на общия опит на благото, което е човекът, върху общия опит на достойнство, което му принадлежи.

През 2012 г. размишленията за Кръстния път бяха написани от една брачна двойка - Данило и Анна Дзандзуки - които, по един много ефективен начин, изразиха християнската реалност на семейните трудности. „Ние също така допринасяме за Твоята болка - четем в размишленията - всеки път, когато не сме се обичали, когато се приписвахме вината един на друг, когато не сме прощавали, когато не сме започнали отново да се обичаме един друг. Колко падения има в нашите семейства! Колко раздели, колко предателства! И също разводи, аборти, изоставяния. Исусе, помогни ни да разберем какво е любов, научи ни да искаме прошка. Сред греховете, които отслабват човека, са тези отдавания на изкушенията на света, които често привличат с „блясъка на задоволството”, липсва уважение към човешкото достойнство, което нищо и никой не трябвало да нарушава в неговата същност и в собственото му тяло”.

В Кръстния път, в разпнатия Исус, в Исус, който страда, там е тайната и решението на проблемите на семейството: раздели, бедствия, болка, смърт, болести, недоразумения, които възникват между съпруг и съпруга. Исус е взел върху себе си страдащото човечеството, такова какъвто е, с всичките му проблеми. Ние трябва да сме в състояние да разберем, че има Бог, който ни е дал решение за болката, което не е да се премахне болката, а да я посрещнем така, както трябва.

Християнското семейство като модел за преодоляване на ежедневните проблеми
Християнската реалност открива нови перспективи и осигурява необходимите средства за преодоляване на ежедневните трудности. Има семейства, които се борят усилено чрез вътрешна солидарност, чрез грижа за уязвимите хора, чрез подкрепа за младите хора, които имат затруднения в планирането на бъдещето и на работата, които са крехки заради кризата, а също и от концептуалния климат, според който семейните връзки са враг на щастието. Вместо това, семействата свидетелстват, че вътре в тях, може да бъдеш солидарен. Но това трябва да се превърне в социален проект, тъй като самите семейства са все по- изтощени. Но - както живите организми - те се организират, за да си помагат един на друг, въпреки недостатъците на социалната политика като цяло. Най- значимите признаци на тази жизненост бяха налице в организацията на Световната среща на семействата в Милано: вземете за пример „Фонда за посрещане на семейства от света”, създаден за да се даде възможност на хората в нужда да участват в срещата и да подпомага бедните семейства от Хаити, Зимбабве, Малайзия; или първия том на „В семейството - интерактивни средства за катехизис на VII Световна среща на семействата”, който предлага за задълбочаване десет подготвителни катехизиса за срещата. По време на самата среща, а също и след това, имаше и други инициативи, като например Международния панаир на семейството, събирания на много асоциации, като например на „Асоциация на приятелите на деца” или на „Европейския институт за семейно възпитание”, съставен от 40 европейски асоциации. По време на срещата в Милано бе представен и „Наръчникът на семейството”, съдържащ писанията на Йоан Павел II и Бенедикт XVI: това е едно полезно средство за справка за заетите в семейната пастирска дейност и движенията, но също така и за учени, преподаватели и политици.

отец Анджей Копровски SJ
vik/ rv