Актуален призив за мир с българското издание на „Pacem in Terris”

В големия салон на БАН на 5 декември представиха българското издание на енцикликата „Pacem in Terris”. Така решителният призив за мир на папа Йоан XXIII достигна до тези, които блаженият особено обикна. Повече за събитието от София предава нашата кореспондентка Десислава Танчева.

********
Сред присъстващите бяха Апостолическият нунций в България, архиеп. Януш Болонек, председателят на Епископската конференция в България монс. Христо Пройков, посланикът на Малтийския орден в София, Камило Джуколи, секретарят на Папския съвет за справедливост и мир, монс. Марио Тозо , а също студенти, преподаватели и свещеници. Преводът на енцикликата е на д-р Кирил Карталов.

Водещият Тони Николов откри срещата, като подчерта условията за мир според Блажения Йоан XXIII:
Енцикликата „Pacem in Terris” , чиято 50 годишнина ще отбележим днес, е наистина един много важен духовен, но и политически документ в историята на следвоенна Европа, изтъкващ отговорността на всички хора, за изграждането на мира основан на истината, справедливостта, любовта и свободата. Тези крехки, но основополагащи принципи на съвместното ни съществуване, без които то не би било възможно както можем да се убедим, и днес тук и сега, преди да прекрачим прага на тази зала.

Проф. Николай Милошев, като домакин се обърна към присъстващите с думите, че
днес повече от всякога имаме нужда да прочетем последните слова на монс. Анджело Джузепе Ронкали. „Мирът, който трябва да търсим и да се стремим да постигнем е такъв мир, който не отстъпва пред заблудата, който по никакъв начин не се съгласява на компромиси, с причинителите на самата заблуда, който не се оставя на пороците и който избягва всяко неразбирателство. Такъв мир, трябва да бъде търсен от онези, които искат да го постигнат, самите те доброволно да се откажат от собствения си интерес, заради каузата на истината и справедливостта, както е казано в Евангелието“.

Откъси от енцикликата прочете оперната певица Цветана Банделовска:
"Власт, която се основава само или главно на заплаха, на страх от наказания, на обещания или съблазън за награди, не тласка хората към извършване на обществено полезни дела. Ако предположим, че ги ограничава, това е недопустимо, с оглед на тяхното човешко достойнство, на поведението им като разумни и свободни същества. Властта е преди всичко нравствена сила, следователно на първо място тя трябва да е призив към съзнанието, към съвестта на всеки, доброволно решил да даде своя принос за благото на обществото".

Ето как преводачът д-р Кирил Карталов представи контекста на документа и неговата непреходност:
"Оригиналността на Йоан XXIII, че интуитивно разбира изключителната необходимост на историческия момент в който се отзовава Църквата и следващата от това възможност да преразглежда поведението й по отношение на политическите образования, които са с по-малка или по-голяма тежест в поддържането на мирното равновесие в света. Енцикликата може да бъде считана за синтез на неговата дейност през понтификата му обобщаваща се в следното съждение: Трябва да се борим срещу греха, а не срещу грешащия. Единствено като говорим за това, което ни свързва можем да преодолеем това, което ни разделя. Посланието на Йоан XXIII е издържано най-вече в човешки план, без да издава присъди. Най-ярката й характеристика е универсалното й предназначение, като посочва за нейни преки събеседници не само епископите, но всички хора с добра воля. Безпрецедентен факт в историята на папските документи. Добрата воля, бидейки проява на Божията милост, която желае да стане доброволно припозната част от човешката същина е основното условие за изграждането на мира, според Йоан XXIII".

Монс. Болонек благодари от името на Светия престол за българското издание и сподели с публиката следното:
"Папа Йоан Павел ІІ счете за крайно необходимо да припомни апела на енцикликата „Pacem in terrs”, като постоянен ангажимент. Той често цитираше прочутата „Магна харта на мира” и съобщаваше, че светът и медиите има още много да се учат от посланието на Блажения Папа Йоан ХХІІІ. “Pacem in terris”, “Мирът на земята”, може да се утвърди само при пълното зачитане на реда, определен от Бог. Спирайки се след това на основните права на човека, Папа Йоан Павел ІІ потвърди, че тези права произлизат не от Държавата или друга човешка власт, а от самия човек. Затова публичните власти трябва да ги признават, уважават, защитават и насърчават. Става дума за универсални, ненарушими и неотменими права".

Гласът на самия папа Ронкали прозвуча в залата, с помощта на архивен запис от самото представяне на енцикликата в Рим през 1963 г. Ето какво е казал той тогава:
"Универсалният мир е благо, което засяга всички, без разлика, следователно ние сме отворили за всички душата си. Енцикликата се обръща към всички, но най-вече към синовете на Църквата, ръководени от Христос: отивайте и учете, носете мира. Надяваме се, че хората с радост ще приемат посланието на енцикликата „Pacem in terris” и ще отворят сърцата си. Ние междувременно ще следваме нейния ход с нашите молитви и с обич, която прегръща всички хора".

Н.В Пр. монс. Марио Тозо акцентира върху пророческата роля на документа и подчерта как той отхвърля войната, като изход:
"Че „Pacem in terris” бе пророческа и все още актуална, го доказа напоследък красноречиво Папа Франциск, който, като се позова на твърденията на Папа Йоан ХХІІІ, според които в атомната ера е нерационално да се узаконява остарелия претекст за разрешаване на конфликтите със „справедлива война”, срещу извършената несправедливост, по повод на конфликта в Сирия той каза: „Никога повече едни срещу други, никога повече война!”. Трябва да се припомни, че твърдението на Папа Йоан ХХІІІ за нерационалността на войната, се оказа водораздел за социалната доктрина на църквата. То накара да се изостави теорията за „справедливата война”. Мирът се реализира – и това бе революционно преобръщане по отношение на традицията – не като се подготвя война, а като се изгражда мира".

Изданието на тази миротворческа енциклика идва в момент, когато в България управляващите и обикновените хора имат нужда от помирение, а наследството на папа Ронкали, очаква от съвеременниците, своя нов задълбочен прочит с вяра в бъдещето.

За Радио Ватикана от София, Десислава Танчева.