Папата: нашето тяло е „отражение на вечността”

„Ние ще възкръснем, защото Исус е възкръснал”: тази фраза Папа Франциск няколкократно произнесе по време на генералната аудиенция, която проведе пред повече от 30 хиляди души на площад Свети Петър. Папата продължи своето размишление за християнското „Верую”, спирайки се на тълкуванието за „възкресението на телата”. Папа Бергольо обясни същността на християнската вяра в Христос и в онзи ден, когато след земния живот започва „нов живот в който Бог ще възвърне живота на нашето тяло, събрано с душата”:

„Тъй като Исус е възкръснал, така и ние ще възкръснем – каза Папата. Ние вярваме във възкресението, защото Той ни отвори вратата към това възкресение. Но тази трансформация, това преображение, трябва да бъде подготвено в този живот с нашето отношение към Исус, Тайнствата и особено към Евхаристията”.

Истината за възкресението не е „очевидна и лесна за обяснение”, допълни Папата, тъй като „живеем потопени в този свят” и трудно можем да разберем „бъдещата действителност”:

„Това не е измислица! Това е истина – възкликна Папа Бергольо, оставяйки настрана приготвения предварително текст. Ние вярваме в Исус, който е възкръснал и който живее в настоящия момент. А вие вярвате ли, че Исус е жив? И ако е жив, мислите ли че ще се остави да умре и няма да възкръсне? Не! Той ни чака, а понеже е възкръснал, силата на неговото възкресение ще възкреси всички ни”.

Папа Франциск припомни ,че Възкресението не е нещо, което засяга само вечния живот, защото „започва още в настоящия момент и продължава през целия живот”. Ето защо, християните носят в себе си едно „зрънце от Възкресението”, което освен тялото е свързано и с душата:

„Затова тялото на всеки един от нас е отражение на вечността – подчерта Папата. Затова живота трябва да бъде зачитан и обичан, особено на страдащите, защото усещат близостта на Божието Царство и на вечния живот към който вървим”.

Това „очакване” е извор и смисъл на нашата надежда, заключи Папа Франциск. Но с условието, че тази надежда трябва да бъде „съхранявана и култивирана”:

Тогава тя се превръща в „светлина, която озарява нашия личен живот и цялата история. Нека не забравяме, допълни Папата, че „ние сме последователи на Онзи, който е дошъл ,идва всеки ден и ще дойде при свършека на света. Ако успеем да живеем в настоящето с тази действителност, тогава ще бъдем по-малко уморени от ежедневието, по-малко затворени в краткотрайното и повече разположени да вървим по пътя към спасението,
обладани от милосърдието”.

dg/ rv