През декември почетния Папа Бенедикт ХVІ се моли за децата, жертва на насилие и за християните, вестители на идващия Господ

За да могат децата, които са жертва на насилие или изоставяне, да намерят любовта и защитата, от която се нуждаят.

Така е формулирано общото молитвено намерение за месец декември на почетния Папа Бенедикт XVI. В него Светият отец използва думите на Блажения Йоан Павел II от Писмото до Генералния секретар на Организацията на обединените нации по случай Свтовната среща на върха за децата, от 22 септември 1990, за да насочи вниманието и молитвитe ни към незаслуженото страдание на стотици хиляди деца по света. Детските страдания винаги са жестоки и несправедливи и наше основно задължение е да ги предотвратим и да се стремим да изградим свят в който то не би било повече реалност.

С голяма радост и удовлетворение изразявам благодарносттa нa Католическата църква за цялoстнaта дейност, минала и настояща, извършвaнa под егидата на Организацията на обединените нации и нейните специализирани представителства, за гарантиране оцеляването, здравето, защитата и интегралното развитие на децата, най- беззащитните сред нашите братя и сестри, най-невинните и нуждаещи се синове и дъщери на нашия общ Отец в небесата, изтъква Йоан Павел II в Писмотo до Генералния секретар на Организацията на обединените нации по случай Свтовната среща на върха за децата, oт 22 септември 1990.

Незабавното присъединяване на Светия престол към Конвенцията за правата на детето, приета от Генералната асамблея на Организацията на обединените нации на 20 ноември, 1989 е в съответствие с двухилядолетната традиция на Католическата църква в служение на тези в нужда, материална и духовна, особено на по-слабите членове на човешкия род, сред които децата винаги са получавали особено внимание. В младенеца от Витлеем, християните съзерцават уникалността, достойнството и нуждата от любов на всяко дете. От примера и учението на нейния Основател, Църквата приема поръчението да посветява специално внимание на нуждите на деца (вж. Марко 10:14); и наистина, в християнския светоглед, начина по който се отнасяме към децата се превръща в мярка за нашата вярност към самия Господ (вж. Матей, 18:5).

Църквата, има дълбоко разбиране за огромната тежест на страданието и несправедливостта понасяна от много деца в света. В моето собствено служение и пасторски пътувания, посочв Блажен Йоан Павел II, съм бил лично свидетел на болезненото и непосилно положение на милиони деца по всички континенти. Те са най-уязвими, защото гласовете им са най -слаби. Моят принос към тази Среща, г-н Генерален секретар, посочва Свтеият Отец, e да дадaм сила и гласност пред тази мощна Асамблея на често безмълвния, но не по-малко легитимен и настоятелен зов за помощ, който деца от целия свят отправят към тези, които разполагат със средствата и отговорността да осигурят по-добро настояще и бъдеще за тях

Децата в света зоват да бъдат обичани. Любовта в този смисъл означава истинската грижа на едно човешко същество за друго, за доброто, което всеки дължи другиму в съответствие с нашата обща човешка природа. Едно дете не може да оцелее физически, психологически и духовно, без солидарността, която ни прави отговарни едни за други, отговорност, която придпобива особена интензивност във всеотдайната любов на родителите към техните деца.

Светият престол, подчертава Блаженният Папа, отдава особено значение на факта, че Конвенцията признава незаменимата роля на семейството в насърчаването и грижата за израстването и благосъстоянието на неговите членове. Семейството е първата и жизнено важна клетка на обществото, поради своето служение на живота и защото е първото училище за социалните добродетели, които са вдъхновяващият принцип на съществуването и развитието на самото общество. Следователно благосъстоянието на децата в света зависи до голяма степен от мерките, предприети от държавите да подкрепят и подпомогнат семействата да изпълняват своята естествена живителна, животодаряваща и формираща функция.

Децата по света отправят зов за по-голямо зачитане на тяхното неотменимо личностно достойнство и за правото им на живот от първия момент на зачеването, независимо от трудни обстоятелства или физичеки или умствени проблеми. Всеки човек, без значение колко малък или незначителен изглежда според утилитарните критерии, носи в себе си образа и подобието на Твореца (вж. Битие, 26). Политики и действия, които не признават уникалността на вроденото достойнство на всяко човешко същество, изтъква в заключение Блаженият Йоан Павел II, не могат да доведат до по-справедлив и хуманен свят, защото са насочени срещу самите ценности, които определят обективните морални категории и които са в основата на рационалните морални преценки и правилните действия.

(Йоан Павел II, Писмо до Генералния секретар на Организацията на обединените нации по случай Свтовната среща на върха за децата, 22 септември 1990).

Мисионерски намерения
За да могат християните, просветени от въплътеното Слово, да подготвят човечеството за идването на Спасителя.
Така е формулирано мисионерското молитвено намерение за месец декември на почетния Папа Бенедикт XVI. В това свято Предрождественско време, ние не просто обръщаме поглед назад към първата Коледа, но се вглеждаме и в нашия свят, в който Спасителят Исус Христос иска да дойде, за да живее с нас сега. Исус Христос идва като дар и предизвикателство. По този начин ние трябва да погледнем себе си, и да открием, къде мира, радостта, светлината и любовта на Исус Христос могат и трябва да бъде по-добре представени в личния ни живот и в нашите взаимоотношения. Пълното значение на Коледа не се ограничава с нас. Ние трябва да погледнем отвъд себе си и да станем средства на Божия мир, радост и любов в нашия свят, за да подготвим човечеството за идване на Спасителя.

С наближаването на Рождество Христовo, въпросът дали в наше време човешката природа все още очаква Спасителя, звучи все по-актуално, подчертава почетният Папа Бенедикт XVI, на Генералнатa аудиенция oт 20 декември 2006. Човек има усещането, че мнозина смятат Бог чужд на техните интереси. Очевидно, те не се нуждаят от Него. Те живеят така, сякаш Той не съществува и ли, още по-лошо, като че ли е "пречка", която трябва да се отстрани, за да намерят собственото си осъществяване. Дори и сред вярващите не малко се оставят да бъдат подведени от примамливи мечти и разсейвани от заблуждаващи доктрини, които предлагат, измамни, уж преки, пътища към щастието.

И все пак, въпреки своите противоречия, тревоги и трагедии, а може би именно заради тях, човечеството и днес търси път за обновление и спасение, очаква, понякога несъзнателно, идването на Спасителя, който обновява света и живота ни, идването на Христос, единствения истински Изкупител на човека в неговата цялост.

Разбира се, изтъква почетният Папа, фалшиви пророци продължават да предлагат спасение "на безценица", което винаги води до дълбоки разочарования и терзания. Историята oт последните 50 години яснo демонстрира това търсене на Спасител "на безценица" и подчертава всички разочарования, произлезли от него. В това именно се състои задачата на нас, християните, със свидетелството на нашия живот, да разпространяваме истината за Въплъщението, което Христос носи на всеки човек с добра воля.

Роден в бедността на една обикновена ясла, Исус идва да предложи на всички, тези радост и мир, който единствени могат да утолят очакванията на човешката душа.

Но как да се подготвим, за да отворим сърцата си към Господ, който идва? Духовното състояние на зорко и молитвено очакване остава основната характеристика на християнина в този пред-Рождественски период, посочва Светият Отец. Тази именно нагласа бележи очакването на главните герои от това време: Захари и Елисавета, овчарите, влъхвите, смирените, обикновени хора и преди всичко Мария и Йосиф! Последните, повече от който и да е от останалите, чувстват в първо лице тревогата и безпокойството за детето, което ще се роди.

Не е трудно да си представим как тe прекарват последните дни, в очакване да поемат новороденото в прегръдките си. Нека тяхното очакване да бъде и нашето собствено, скъпи братя и сестри! В тази връзка, нека се вслушаме в призива на Св. Максим, епископ на Торино: "Докато ние сме в очакване да посрещнем Рождеството на Господа, нека се облечем в чисти, неопетнени дрехи. Имам предвид облеклото на душата, а не тялото. Нека се облечем не в копринени одежди, но в свети дела! Разкошните дрехи могат да покрият тялото, но не красят съвестта и душата”.

Нека, когато се роди сред нас, детенцето Исус, изтъква Бенедикт XVI, дa не ни намери разсеян или заети, разкрасяващи единствено домовете си с гирлянди и светлинки. Нека по-добре нагиздим душата си и превърнем семействата си в достойно място за живеене, където Той да се чувства посрещнат с вяра и любов. Нека благословената Дева и Свети Йосиф ни помогнат да живеем Тайнството на Коледа с обновено усещане за чудото и сърце, изпълнено със спокойствие.

С тези чувства, посочва в заключение Светият Отeц, отправям най-горещи и искрени пожелания за свято и щастливо Рождество на всички вас и на вашите близки и по специален начин на тези, намиращи се в затруднено положение и на живеещите с физически и душевни страдания. Честито Рождество Христово на всички!

(Бенедикт XVI, Генерална аудиенция, 20 декември 2006)

Превод Бистра Пищийска