Четвъртото издание на италианско-българското Биенале Артемидия под знака на мисията
„Изкуство и приятелство.
Всички единни в Рим, вечния град”: под този надслов премина Четвърто издание на Биенале
Артемидия за изкуство и приятелство между България и Италия. Фестивалът се проведе
на 14 ноември в разкошния салон на българското посолство в Рим. Тази година той бе
посветен на различни годишнини, свързани с българската и италианската история и култура,
придружени от богата артистична програма.
Припомнена бе мисията на покровителите
на Европа и на българската култура Св. Св. Кирил и Методий и 1150 год. от създаването
на Кирилицата; 200 годишнината от рождението на Джузепе Верди; 135 години от освобождението
на България от османско робство; 150 годишнината от рождението на Габриеле Д’Анунцио
и Алеко Константинов, 50 години от края на понтификата на Папа Йоан XXIII, както и
на 70 годишнината от спасяването на българските евреи. Важни годишнини, обединени
от духа на мисията, както в религиозен, така и в културно-исторически план.
За
посланията на това културно събитие, говори Анна Мария Петрова – Гюзелева,
председател на Културната асоциация Артемидия и главен организатор на събитието, преминало
с подкрепата и патронажа на посолството на България в Рим, общините в Рим и София,
Културния институт към МВнР и министерствата на културата в Италия и България:
„Целта
на това издание са всички тези годишнини, които не можехме да оставим настрана, но
исках значително да се подчертае именно и заслугата на българския народ, в спасяването
на собствените им евреи, исках да се чуе заслугата на древна България в създаването
на тази азбука и също така да се чуят български автори и таланти в изпълнителското
изкуство. Мисля, че всяко едно издание на Биенале Артемидия има тази цел да покажем
достойнствата на българите, на българските изпълнители и автори във всички сектори,
в литература, поезия, музика, изкуство. Това, на което държим много е да се чуе, че
България е един достоен партньор в диалога между културите на различни народи и страни,
но най-вече, че България трябва да бъде преоткрита, защото тя дълги години беше игнорирана
по разни причини и да се види, че тя е земя не само на природни красоти, но и земя
на таланти, които извират във всички области на културата. Неслучайно събитието,
което организираме се казва „Биенале Артемидия” – „Изкуство и приятелство”, “Artè
e amicizia”, едно опознаване между народите става като се опознае първо историята
на един народ, на една страна. И тогава, когато се познава малко повече една страна
и един народ, започват да се обичат повече, започват да се търсят повече”.
Залата
на Българското посолство се оказа тясна за многобройната публика, придошла за да почете
събитието. В пръв план посланникът на Република България Марин Райков, монсеньор Бласко
Франсиско Коласо , архиепископ на Отава, който сред богатата си кариера като ватикански
дипломат, влючва и Апостолическата нунциатура в София. Специален гост на събитието
и известният италиански критик Витторио Сгарби, който отдаде внимание на културните
връзки между България и Италия.
Сред изпълнителите голям интерес предизвика
малката обоистка Беатриче Мария Поцато на 10 години, итало-българка, която
в духа на вечерта изсвири сложната композиция на Енио Мориконе от Филма “Мисията”:
„Живея
във Виченца, където е Театро Олимпико, в който дебютирах тази година като солистка
с музиката на Еннио Мориконе, „Габриел соло” от филма „Мисията”. Точно този филм ме
накара да избера обоя. Като малка видях момента, в който хора от местната джунгла
счупиха обоя на йезуита падре Габриел, мислейки че това е опасен и магически предмет.
Той обаче го поправи и започна да свири една прекрасна композиция, която накара индианците
да усетят красотата на вярата в Бога. Много се радвам, че на Биеналето срещнах един
друг голям композитор, Стелвио Чиприяни, авторът на „Анонимо Венециано”.
Сред
специалните гости на програмата бе и големият италиански композитор на филмова музика,
Стелвио Чиприани, който представи незабравите си произведения от филма Анонимо Венециано,
споделяйки че е голям почитател на България.
Отец Йоан Хаджиев от Ордена
на Босите кармелитани и специализант в Папския Григориански университет на италиански
език припомни личността и мислите на Йоан ХХІІІ свързани с мисията му в България:
„Въпреки,
че са изминали 50 години от смъртта на т.н. „български Папа”, Анджело Ронкали ни дава
пример, който и днес е актуален. Почти 10 години живее в София като представител на
Светия Престол, и съумява да опознае един народ, много по- различен по вяра, обичаи
и култура от неговия. Непознатото не плаши Ронкали, а напротив - създава мостове и
връзки с хората, търсейки винаги общото. Този „български” опит му помага за по-нататъшното
му формиране като човек, като дипломат и после като Папа. Днес, българи и италианци
също трябва да се опитваме да създаваме мостове и търсим това което обединява, а не
което разделя. Сегашната световна криза и нестабилна политическа обстановка, които
неминуемо се отразяват на отделните хора във всички страни, ни кара отново да се замислим
над думите на Йоан XXIII, че не е възможно да има мир и благоденствие, ако липсват
ценностите и духовността. Ако вярата и ценностите отсъстват от обществения живот и
липсва дух на служене на управляващите, трудно можем да постигнем това, за което мечтае
цялото човечество”.
Литературната част, бе представена от Анна Мария Петрова-Гюзелева
и, италианския актьор Валтер Тоски, познат в България от филма ”Време разделно”. Двамата
актьори припомниха текстове от автори като Ал. Константинов, Христо Ботев, Дора Габе,
Габриеле Д'Аннунцио и др.
Беше прочетен фрагмент от новата книга посветена
на световно известния оперен певец Маестро Никола Гюзелев, написана от Почетния професор
на НБУ София, г-жа Мария Попова и поднесен пред публиката на Биеналето от дъщеря му
Адрианa Гюзелева. Със свои изпълнения се представиха и някои от възпитаниците на прочутия
български бас и Maestro Никола Гюзелев , Комендаторе на Италианската република и
Доктор хонорис кауза на Академията на науките на България: басът Орлин Невенкин,
долетял специално от Брюксел за събитието, изпълнявайки Молитвата на Захарий и арии
от Джузепе Верди и сопраното Елена Олива, акомпанирана на рояла от маестро Серджо
Олива.
Не по-малък интерес предизвика изложбата на творби на талантливата българска
сценографка Елизабет Богданова Ферара, скулпторите на маестро Алфио Монджели, както
и изложените афиши на оперни представления на Джузепе Верди.