Папата на генералната аудиенция: милосърдният човек не се страхува от смъртта

„Ако отворим вратата на нашия живот и сърце за най-бедните наши братя, тогава и нашата смърт ще се превърне във врата към небето, нашата блажена родина, към която сме устремени, за да живеем завинаги с нашия Бог Отец, Исус, Дева Мария и светците”. Това каза Папа Франциск на генералната аудиенция на препълнения от поклонници площад Свети Петър, дошли да го чуят въпреки студеното време. Папата посвети катехистичното си размишление на „възкресението на телата” с което продължи цикъла за тълкуванието на християнското Верую.

„Съществува погрешно мислене за смъртта”, особено когато ни докосне отблизо или беззащитните, което ни изглежда „възмутително”, отбеляза Папата. „ Но аз винаги съм се впечатлявал от въпроса: защо страдат и умират децата? Ако бива възприемана като края на всичко, смъртта е ужасяваща, превръща се в заплаха, която пречупва мечтите и перспективите, прекъсва всички връзки и пътища. Това е така – отбеляза папата - когато гледаме на смъртта като време, затворено между два полюса: раждането и смъртта. Когато не вярваме в онзи хоризонт, който преминава отвъд настоящия живот и когато се живее сякаш Бог не съществува”.

„Тази концепция за смъртта е типична за атеистичната мисъл, която интерпретира съществуванието като случайна поява в света и вървене към нищото”, констатира Папата. „Съществува и един практически атеизъм, според който се живее за собствените интереси и земните неща. Ако приемем това погрешно виждане за смъртта, не ни остава друг избор освен да скрием смъртта, да я отричаме или банализираме, за да не ни плаши”.

Но за християнина, смъртта е болезнено преминаване, което не прекъсва нищо и не върви към нищото, обясни Папа Бергольо: „Ако погледнем на най-болезнените моменти в нашия живот, когато изгубим близък човек – родители, брат, сестра, съпруг, дете или приятел – ние се досещаме, че дори в загубата, разкъсани от раздялата, сърцето е изпълнено с убеждението, че не всичко свършва; че даденото и прието благо не е било безполезно. В нас съществува един могъщ инстинкт, който ни казва че нашия живот не свършва със смъртта!”.

Човек „умира така, както е живял”, продължи Папа Франциск. Ако е живял с Исус, той се е научил да има „вяра в Неговото безкрайно милосърдие” и ще бъде „готов да приеме края на своя живот”. Христос ни учи, че живота на този свят ни е даден, за да се подготвим за другия живот, за живот с Бога.

За това има един сигурен път, посочи Папата: „Да бъдем близо до Христос. Това е сигурния път”. Но по какъв начин?, запита риторично Папа Франциск: „Посредством молитвата, практикуването на Тайнствата и милосърдието. Нека не забравяме, че Той присъства в най-слабите и нуждаещи се. Затова, един от сигурните начини е да се възвърне чувството за християнско милосърдие и братското споделяне, като се грижим за телесните и духовни рани на нашия ближен”.

dg/ rv