Неделна проповед от отец Йоан Хаджиев: Кръстът, водител към Христовото Царство

„Господи, спомни си за мене, кога дойдеш в царството Си (Лук, 23,25-43)

Литургията за празника Христос Цар ни представя Евангелието в което разпнатия Исус е осмян и хулен. Но единият от увисналите на кръста злодейци казва на Исуса: „Спомни си за мене Господи, кога дойдеш в Царството Си!”.Евангелският разказ коментира отец Йоан Хаджиев от Ордена на Босите кармелитани, специализант по Каноническо право в Папския Григориански университет в Рим.

*********
Последната неделя преди Адвента, Църквата чества празника на Христос Цар, начало и край на всичко. Това е и последната неделя на тази църковна година. В края на всяко нещо човек инстинктивно прави равносметка. На този ден папа Франциск ще закрие Годината на Вярата, открита от папа Бенедикт XVI преди малко повече от година. Целта й, както четем в моту проприо „Porta fidei” бе да „предизвика у всеки вярващ стремежа да изповядва вярата в пълнота и с нова убеденост, с увереност и надежда”. Проведоха се доста мероприятия по този повод във Ватикана, както и в епархиите.

Празникът Христос Цар е установен от папа Пий XI през 1925 г. в отговор на исканията на Божия народ. Основната причина на молбите е била разпространяването на атеизма сред съвременните общества. Въпреки че царството на Исус е основно духовно, Той остава Господар на всичко видимо, като има място и в човешките общества. Днешната ситуация не се е подобрила. В света още бушуват войни, умират невинни хора, има все още страдание на невинни навсякъде. Преследват се в много райони християните, води се борба с Кръста и изобщо с религиозните символи. Исус и Неговата Църква са все повече изтласквани от обществото. В една такава ситуация, колко е важно всеки един от нас да даде свидетелство за Христос - в семейството, в работата, сред ежедневните задължения.

Христос е Цар, но както чухме в днешното Евангелие, е Цар, разпънат на Кръста и унижен от грешниците. Изглежда, като че ли Бог е заспал и не се намесва в днешния свят. Но това е резултат на грешния ход на съвременния човек, който не дава място на Исус. Но човешката история неминуемо води към срещата с Христос Цар, началото и края. Затова и ние, верните, всеки ден се молим казвайки: „Да дойде царството Ти”!