Българската дипломация във Ватикана популяризира неизчерпаемото богатство на Св. Св.
Кирил и Методий
Голямото дело на Св.Св.Кирил и Методий, което дори след 11 века продължава да е акутално,
видяно от различен ъгъл. Това бе целта на научната конференция на тема „Европейските
измерения на делото на Св. Св. Кирил и Методий”, който се проведе в ранния следобед
на 21 ноември в аула „Бенедикт XVI” в Папския Университет на Св. Кръст в Рим. Инициативата
се полага в контекста на честванията на 1150 годишнината от създаването на глаголицата
и началото на Великоморавската мисия на Солунските братя и бе организирана от Посолството
на Република България при Светия Престол и Суверенния военен хоспиталиерен орден на
Свети Йоан от Йерусалим, Родос и Малта. Домакин на събитието бе новият посланик Н.
Пр. Проф. Кирил Топалов, заедно със секретаря на посолството Стефан Бончев. Това бе
и първото събитие, организирано от посланик Топалов, откакто в средата на септември
т.г. връчи акредитивните си писма на Папа Франциск. Присъстваха дипломати към Светия
Престол, представители на Държавния Ватикански Секретариат, политици, научни дейци,
студенти, както и наши сънародници. На конференцията присъства отец Йоан Хаджиев:
********** Симпозиумът
откри проф. Кирил Топалов, който в своето встъпително слово подчерта голямата
роля на мисията на Св. Братя, не само за България, но и за целия славянски свят. Посланикът
ни подчерта и много добрите взаимоотношения между България и Ватикана:
"Връзката
на Светия Престол с делото на Кирил и Методий е изключително важна и съществена, защото
без благословията, която Папа Адриан ІІ дава на делото на Кирил и Методий, делото
за създаване на българска и славянска писменост и култура, литургия, без тази подкрепа
това дело едва ли щеше да се реализира в същия вариант, в който е трябвало да се реализира.
Тоест институционализирането на тяхната мисия, което се получава фактически чрез жеста
на Папата – знаем че в църквата „Санта Мария Маджоре”, в баптистериума, той освещава
славянските книги, дава свещенически санове на част от учениците на Кирил и Матодий,
а епископски сан на Методий. Знаем че това дело в Рим дава и най-скъпата си и най-свидната
си жертва, смъртта на Кирил, който пък не случайно е погребан в базиликата „Сан Клементе”,
защото Кирил и Методий донасят мощите на Свети Климент, намерени в Херсон по време
на тяхната Херсонска мисия. И след освещаването на тяхното дело, след като Светият
Престол така да се каже дава зелена светлина пред тяхното дело, Методий се връща със
своите ученици в Моравия и години след смъртта на Кирил и на този акт на освещаването
на книгите, извършва славянска литургия, обучава свои ученици, развива книжовна дейност,
развива просветна дейност, тоест така се полагат основите на славянската култура,
чийто най-бляскав финал е връщането на техните ученици в България, където тяхното
дело получава истинската си реализация – със създаването на българската литература,
на българската култура, която пък влияе вече върху създаването на сръбската, на руската
и на някои други славянски култури. Така че в този смисъл намесата на Светия Престол
е решаваща. Без тази намеса отново ще кажа едва ли това дело щеше да има този свой
бляскав и триумфален ход нататък. Поради това именно българският народ се отнася с
изключителна благодарност към Светия Престол, както за някогашния жест, който е направен
в подкрепа на делото на Кирил и Методий, на българската азбука, на българската култура
и писменост, които се превръщат в общославянска култура и писменост. Та благодарност
както към това дело, така и към възможността, която благодарение на Светия Отец Папа
Йоан Павел ІІ е дадена на българите да изпращат своя правителствена, държавна или
парламентарна делегация всяка година на 24 май, да се среща с Папата, която отива
и се покланя и на гроба на Свети Кирил. Българската общественост е изключително признателна
на Светия Престол, който отново, чрез един жест на Папа Йоан Павел ІІ, даде и възможност
за българско църковно богослужение в една от централните римски църкви и се надяваме
че то в скоро време ще бъде възстановено. Така че много са връзките между Светия Престол
и българската култура, а от най-съществените връзки е делото на Кирил и Методий".
За
високото ниво на събитието говори присъствието на представители на утвърдени институции
в Италия и България: римските университети „Сапиенца” и „Рома Тре”, СУ „Св. Климент
Охридски”, БАН, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и Югозападният университет
„Неофит Рилски“. Сред учените, изнесли лекции, бяха професорите Марио Капалдо, Красимир
Станчев, Анна-Мария Тотоманова, Анисава Милтенова, Надежда Драгова и Даринка Караджова.
Беше обсъдено новото критично издание на „Vita Constantini”, мястото на Св. Братя
в православната и славянската традиция, връзката между азбуката и старославянския
език, както и катехистичната литература, преведена от гръцки и мисията на Св. Св.
Кирил и Методий.
Сред темите бяха и връзката между глаголицата и теософията,
както и бе направен паралел между делото на Солунските братя и Св. Паисий Хилендарски.
Голям интерес предизвика лекцията на проф. Боряна Христова, Директор на Националната
ни библиотека, която представи как се е чествал празника на Светите братя през погледа
на документите от Освобождението до наши дни. Славянските учители винаги са се радвали
на народна почит и през времето на Царство България, а празненствата са имали все
по- разширяващ се характер, посочи професор Христова. След съветската окупация на
Родината ни, празникът е трябвало да бъде „преосмислен”, понеже според БКП е имал
капиталистически и реакционен характер, докато след няколко години е бил изцяло ликвидиран.
Десетилетие по- късно отново е възстановен, но му бива придаден по-научен и книжовен
характер, избягвайки всякаква връзка с духовната роля на Св. Св. Кирил и Методий.
След промените от 1989 г. празникът е възстановен, но все по- малко българи са запознати
с делото на Братята, за което вина има и образователната ни система.
Въпреки
че конференцията беше строго научна, тя спомогна за едно по-голямо разбиране на европейските
измерения на Св. Св. Кирил и Методий, но също така потвърди голямата нужда да се задълбочи
духовния аспект на мисията им, който е основа в тяхното многообразно и неизчерпаемо
дело.