Папа Франциск: в храма по-важното е обожаването на Бог, а не ритуала

Храмът е свято място, където не е важен ритуалът, а „почитането на Господа”. Това каза Папа Франциск по време на проповедта казана днес в Дом Санта Марта във Ватикана. Папата постави акцента и върху човешкото същество, което като „храм на Светия Дух” е призвано да слуша вътре в себе си Бог, да му иска прошка и да го следва.

Храмът е каменният дом, където един народ съхранява своята душа пред Бог. Но Светият храм е също тялото на индивида, в което Бог говори и сърцето го слуша. Папа Франциск се спря на тези две измерения, вървящи паралелно в християнския живот. Поводът бе взет от Стария завет, където Юда Макавейски освещава отново Храма, разрушен от войните (Първа книга Мак 4, 36-59). „Храмът – отбеляза Папата – като място за събиране на общността, място за събиране на Божия народ”, където се отива за много причини, една от които надвишава всички други:

„Храмът е мястото, където общността отива да се моли, да хвали Господа, да му благодари, но преди всичко да го обожава: в Храма Господ се обожава. Това е най-важният момент. Това също е важно за литургичните церемонии. Центърът е там, където е Бог. А ние се събираме, за да почетем Бог”.

От това твърдение изниква въпросът: „В наши дни – попита Папа Франциск – те са места за обожаване, насърчават ли обожаването? Исус – припомни Папата цитирайки днешното Евангелие – отдалечава „спекулантите”, които правеха от Храма място за търговия, а не за обожаване. Но има един друг „Храм” и една друга сакралност в живота на вярата:

„Свети Павел ни казва, че ние сме храмове на Светия Дух. Аз съм един храм. Светият Дух е в мене. Не огорчавайте Духа на Господа, който е вътре във вас. Бъдете един вид обожание, което е сърцето, което търси Духа на Господа вътре в себе си и знае, че Бог е вътре в себе си, че Светият Дух е вътре в себе си. Слуша го и го следва”.

Разбира се, следването на Бог предполага едно непрекъснато пречистване, „защото сме грешници”, подчерта Папа Франциск. И настоя: „Да се пречистим с молитвата, с покаянието, с Тайнството на помирението, с Евхаристията”. И така, „в тези две времена – материалното, мястото за обожаване и духовният храм вътре в мене,
където обитава Светият Дух – в тези две времена – заключи Папата – нашето поведение трябва да бъде милосърдието, което обожава и слуша, което се моли и търси прошка, което възхвалява Господа”.

„Когато се говори за радостта в Храма, говори се за цялата общност в обожание, в молитва, отдаваща благодарност, във възхвала. Аз в молитва с Господа, който е вътре в мене, защото аз съм ‘храмът‘. Нека Господ ни даде това истинско чувство на Храма, за да можем да вървим напред в нашия живот на обожаване и на слушане на Божието Слово”.

jp/ rv