За общество, което не изключва възрастните и болните

„Църквата в служба на болните възрастни хора: грижа за болните с невродегенеративни заболявания”. Тази е темата на 28-та Международна конференция на Папския съвет за здравните работници, която се провежда на 21 ноември във Ватикана. Папа Франциск ще приеме участниците в конференцията на аудиенция, предвидена за събота в зала Павел VІ във Ватикана.

Конференцията, в която ще вземат участие 700 души от 57 страни – лекари, научни работници, доброволци и църковни служители – бе представена във Ватиканския пресцентър. Сред изнесените данни изпъкват 35 милиона души в света страдащи от болестта на Алцхаймер, а всяка година се регистрират почти 8 милиона нови случаи.

Председателят на Папския съвет за здравните работници, монс. Зигмунт Жимовски, изтъкна именно нарастването на тази ужасна болест, най-разпространената сред формите на старческа деменция. Той се позова на казаното от Папа Франциск, че „трябва да се работи за общество, което да приема болните и да уважава и цени и най-слабите и уязвимите”:

„Трябва да се полагат непрекъснати усилия в полза на живота, за да не бъдат отстранявани икономически неизгодните хора, или дори физически елиминирани, както е видно от големия брой аборти и разпространението на евтаназията”.

Засягайки въпроса за пастирската дейност в тази област, председателят на ведомството изтъкна, че да се „евангелизира” старостта означава „да се възприемат като ценности нейните вътрешни и истински възможности”:

„Чрез солидарността между млади и стари се разбира как Църквата наистина е семейство на всички поколения, където всеки трябва да се чувства у дома и където не господства логиката на печалбата и на парите, а тази на благодарността и на любовта. Със старостта здравето става по-крехко, но животът не губи своята стойност и своето достойнство: „всеки е желан, обичан от Бог, всеки е важен и необходим”.

Монс. Жимовски допълни, че е важно „възрастните хора да продължават да участват в живота и мисията на Църквата”. „Да се проявява разбиране и любов към възрастните е задача на семейното възпитание, което трябва да насърчаваме и да отричаме категорично всяка форма на евтаназия на възрастни хора”.

Заместник-секретарят на папското ведомство, монс. Мупендавату информира, че освен Конференцията, ще има и други две прояви: събрание на Управителния съвет на новия Международен комитет на католическите здравни институции и среща, посветена на проекта „Africae Munus”. По време на Конференцията ще бъде представен и наръчник за „Пасторската дейност в областта на здравеопазването и новата евангелизация за предаване на вярата”.

Изказване направи и Габриела Салвини Поро, председател на италианската Федерация за болестта на Алцхаймер, чиято майка бе починала от тази болест преди време, когато патологията трудно можеше да се диагностицира. Тя посочи, че и понастоящем на болните от алцхаймер не се отделя нужното внимание от страна на институциите:

„Факт е, че не им се отдава голямо значение, тъй като те не са изгодни нито от икономическа гледна точка, нито като гласове по време на избори. Но те са болни, те са хора с достойнство, всеки със своята житейска история”.

За справяне с това положение, добави Габриела Поро, се създаде Федерацията, която полага усилия за предоставяне на помощ по различен начин, особено на семействата, посредством „зеления телефон” за консултации и подготовка, а понастоящем и чрез приложението „Арр” на смартфон.

На главната роля на семейството при лечението на болните от Алцхаймер се спря и доктор Габриеле Карбоне, един от най-големите специалисти, занимаващи се с това заболяване:

„Става дума за патология, която може да се определи като „семейна болест”. При всички случаи семейството е идеалната среда за лечение на болните, които губят когнитивните си способности и ако бъдат извадени от тяхната среда, е ясно, че състоянието им може да се влоши”. В тази връзка доктор Карбоне подчерта, че на семействата с болни от Алцхаймер трябва да се предоставя конкретна помощ, за да не се чувстват изолирани и изоставени.

man/rv