Папа Франциск: Нека Господ ни спаси от "светския дух, който търгува с всичко"

Господ ни спасява от “светският дух, който търгува с всичко”, не само с ценностите, но и с вярата. Това заяви днес Папа Франциск по време на литургията в Дома Санта Марта. Папата предупреди, че е добре да се внимава с „глобализацията на хегемонистичното уеднаквяване”, плод на светския характер.

Божият народ предпочита да се отдалечи от Господа пред едно светско предложение. Папа Франциск се позова на Първото четиво (Мак 1, 11-16), за да се спре на „перверзния корен” на светския характер. Водачите на народа, подчерта Папата, не желаят повече Израел да бъде изолиран от другите нации и така, изоставят своите традиции, и отиват да преговарят с царя. Отиват да „преговарят” и са ентусиазирани от това. Това е, отбеляза Папата, все едно, че казват „прогресивни сме” и „вървим с прогреса, където отиват всички хора”. Става въпрос за „подрастващия прогресизъм”, който „смята, че да се върви напред във всеки избор е по-добре, отколкото да се остане с навиците на верността”. Тези хора, преговарят с царя „за верността на Бог, който винаги е верен”. „Това – предупреди Папата – се нарича апостазия”, „фалшификация”. Не преговарят за някои ценности, заяви Светият Отец, „преговарят именно за същественото на своето съществуване: верността към Господа”:

„Това е едно противоречие: не преговаряме за ценностите, а преговаряме за верността. А това е плод на дявола, на принца на този свят, който ни води напред със светския дух. И следват последствията. Поемат навиците на езичниците, после правят крачка напред: царят предвещава, в неговото царство всички да бъдат само един народ и всеки да изостави своите навици. Не е хубава глобализацията на навиците на всички нации. Те трябва да са обединени, но всеки да остане със своите навици. Докато това е глобализацията на хегемонистичното уеднаквяване, това е единна мисъл. А тази единна мисъл е плод на светския характер”.

И след това допълни, „че всички народи са се съобразили със заповедите на царя; приели са и неговия култ, поднасяли са жертви на идолите и са пренебрегвали съботата”. Крачка след крачка, „се върви по този път”. И накрая, посочи Папата, „царят поднася на олтара едно ужасно опустошение”:

„Но това се случва и днес! Да. Защото духът на светския характер, съществува и днес. Ако някой се подчиняваше на Закона, присъдата на царя бе осъждането на смърт: и това прочетохме по вестниците в последните месеци. Този народ преговаряше за своята идентичност, преговаряше за принадлежността към един народ, когото Бог обича силно, когото Бог желае като свой народ”.

Днес, предупреди Папата, се мисли, че „трябва да бъдем като всички, че трябва да бъдем по-нормални, както правят всички, с този прогресизъм на подрастващите. И после следва „осъждането на смърт, човешките жертви”. А вие мислите ли, че днес не се правят човешки жертви? попита риторично Папата. Правят се много и има закони, които ги закрилят”:


„Но това, което ни утешава е, че пред този път на светския характер, пред принца на този свят, пред пътя на неверието, остава винаги Господ, който не отрича себе си, той е Верният: Той ни очаква винаги, Той ни обича винаги и Той ни прощава когато ние, разкаяни за някой грях, отиваме при Него, Бог верен пред своя народ, който не му е верен. С духа на синове на Църквата, да молим Господа, та с Неговата доброта, с Неговата вярност да ни спаси от този дух на света, който преговаря за всичко; който ни закриля и ни кара да вървим напред, както накара своя народ да върви в пустинята, водейки го за ръка, както бащата води своето дете. С ръката на Господа ще вървим сигурни”.

jp/ rv