Колко е тъжна преситената младеж

По време на Световния младежки ден в Рио де Жанейро, Папа Франциск използва различни необичайни думи, употребявани в ежедневния народен език, изрази, използвани от обикновените хора. Това се забелязва и в сутрешните му литургии във Ватикана и по време на генералните аудиенции. Как звучат неговите думи за младежите и успявя ли Папа Бергольо да достигне с тях сърцата им? Своеобразният език на Папа Франциск анализира аржентинския журналист Хорхе Милиа на страниците на ватиканския Осерваторе Романо:

********
За аржентинците думите на Папа Франциск звучат непосредствено, но за други и за онези, които трябва да ги превеждат в официални текстове, те предизвикват не малки затруднения. Не защото думите са трудни или префинени за речника, а тъкмо обратното, защото в утвърдените речници ги няма. И въпреки това когато човек ги слуша, те му звучат фамилиарно и естествено, като че ли винаги са съществували и дори крайно необходими, за да се кажат определени неща. С писателката Наталия Гинсбург сме на мнение, че официалният език не може да изрази напълно някои идеи, той ги „разводнява” и тогава се появава нужда от нов лексикален синтез.

Своеобразният език на аржентинския Папа не се състои само в употребата на изрази, които вече сме обсъждали, като hagan lio (вдигайте шум), se pasò de rosca (преминали сме всякакви граници) и други от този род, а в дълбокия смисъл на посланието, което той предава чрез тях. Именно това впечатлява всички, дори и аржентинците, които за някои изрази имат „авторско право”.

Несъмнено, пред младежите Папа Франциск дава най-доброто от себе си. СМД се оказа съкровище от „нови” и „подновени” думи и изрази. Дори би могло да се състави малък речник. От вече световно разпространеното primerear (предхожда), до no balconear la vida (не гледайте живота си през прозореца) или ningunear (не отстранявайте).

В едно от своите най-силни изказвания Папа Бергольо възкликна: ”Много е тъжно да виждаш една „прехранена, но немощна младеж”. Въпросната дума „прехранена” в повечето случаи бе слагана насилствено в кавички. Оригиналният израз на испански е “empachados”, който във всички испански речници се превежда със значението на „недобро храносмилане, стомашно разстройство”, дължащо се на прекалено поглъщане на некачествена храна.
Но същността на въпроса не е толкова в определянето на физическото неразположение, колкото до отношението към храната. Почти синоним на „empachados” е италианската дума „лакомия”, която в смисъла на смъртния грях чревоугодничество може би пояснява по-добре какво иска да каже Папата.

Но нека отново да прочетем официалния превод на фрагмент от негово слово: „В днешно време ще е добре всички ние искрено да се запитаме, дълбоко в сърцето си: на кого възлагаме нашата вяра? На нас самите, на вещите или на Исус? Всички ние често се изкушаваме да бъдем центъра на вниманието, да считаме, че сме центъра на вселената, че само ние изграждаме живота си и че щастието идва от притежанието, от парите, от властта. Но всички знаем, че не е така! Разбира се, притежанието, парите, властта, могат да предоставят момент на опиянение, илюзия, че сме щастливи, но в крайна сметка те са онези, които ни владеят и ни карат да искаме все-повече, да нямаме насита. И така ставаме „прехранени”, но незаситени и една „прехранена”, но немощна младеж е нещо много тъжно. Младежта трябва да бъде силна, трябва да се храни със своята вяра и да не се пресища с други неща!”.

Какво наистина ни пресища? Всичко онова, което консумираме (и не става дума само за некачествена храна, но за консумизма на всяка цена) ни кара да пълнеем, но не ни прави по-силни, то ни тежи, без да ни дава енергия за живота. И ни прави все по-неудовлетворени, тъй като „нищо не е достатъчно за човешката душа”. Тези именно са синонимите на „empachadо” – човек, който се е хранил прекалено, много повече, отколкото тялото му се е нуждаело: и е станал тежък и обездвижен.

man/oss.rom