ЕС: преследваните хомосексуалисти със статут на бежанци

Съдът на Европейския съюз реши, че чужденци от държави извън ЕС могат да кандидатстват за статут на бежанец, ако имат хомосексуална ориентация и заради нея са преследвани в родината си. Такова е накратко съдържанието на днешното решение на Съда на Европейския съюз във връзка с три съвместно разгледани дела, отнасящи се до трима граждани, съответно от Сиера Леоне, Уганда и Сенегал – които са поискали статут на бежанци в Холандия, въз основа на основателен страх от преследване заради тяхната хомосексуална ориентация.

Въз основа на Европейска директива, която се позовава на Женевската конвенция, гражданин на трета страна, който се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, политическо убеждение или принадлежност към определена социална група, може да поиска статут на бежанец. Съдът обаче пояснява, че „преследването трябва да бъде много сериозно и да представлява „сериозно нарушение на основните права на човека”.

Ако в страната на произхода на чужденеца е предвидено наказанието затвор заради хомосексуални действия, определени като престъпление и то наистина се прилага, това се счита за съдебно преследване. Ако искащият убежище твърди, че в страната му е налице такова законодателство, властите на страната, в която се иска убежището, трябва да пристъпят към проверка на всички отнасящи се до деянието факти.

В страната на произхода на тримата поискали убежище, хомосексуалните действия представляват „престъпления, за които се предвиждат тежки наказания” (парични санкции и в някои случаи доживотен затвор), казва още Европейския съд, към който се е обърнал Държавният съвет на Холандия като последна инстанция.

Запитването е дали хомосексуалистите от трети страни представляват „особена социална група” по смисъла на директивата и въз основа на какви критерии на националните власти трябва да се преценява в какво се състои даден акт на преследване.

В своето решение Съдът изяснява, че хомосексуалната ориентация на дадено лице представлява „основна характеристика за идентичността” от която не трябва да бъде принудено да се отказва. Съдът признава, че наличието на дадено специфично наказателно законодателство позволява да се определят хомосексуалистите като „отделна група”. За преследване не се смята „само наличието на законодателство, което квалифицира като престъпление хомосексуалните действия”, докато под преследване може да се разбира наказанието затвор, което санкционира тези действия, „ако то наистина се прилага”.

Колкото до въпроса дали е разумно, с цел избягване на преследванията, искащият убежище да прикрива скрие своята хомосексуалност в страната на произхода, Съдът отговаря отрицателно.

man/ sir