Монс. Мюлер: грижа за разведените, но без Тайнства

Бракът между кръстени мъж и жена е тайнство, което докосва личните, социалните и историческите измерения на човека: по този начин започва статията на Префекта на Конгрегация за доктрината на вярата монс. Герхард Мюлер, публикувана във вестник „Осерваторе Романо” , който в детайли припомня основните документи на Църквата по този въпрос. Предлагаме пълния превод на статията.

*********

Започвайки от Евангелието на Марко, Матей и Лука, става ясно как заветът, който обединява по един съкровен и взаимен начин двамата съпрузи, е основан от самия Бог, като знак на завета между Христос и Църквата. Също Отците на Църквата и Трентският събор отхвърлят развода и повторната венчавка, изключвайки допускането до Тайнствата за разведените и повторно встъпили в брак. И не само това: канонистите винаги са говорили за „злоупотреба” във връзка с практиката на Православната Църква, която позволява развода въз основа на „пастирско снизхождение” за трудни случаи и по този начин проправя пътя за втори или трети брак. Това е, казва монс. Мюлер, „икуменически въпрос, който не бива да се подценява”. Пастирската конституция „Gaudium et Spes”, плод на Втория ватикански събор, допълнително потвърждава, че бракът „е една стабилна институция, основана на божественото право и независеща от човека” и това е така, понеже чрез Тайнството неговата неразтрогваемост става „образ на Божията любов към народа Му и на ненакърнимата вярност на Христос към Неговата Църква”.

В по- нови времена, трябва да споменем Апостолските насърчения „Familiaris Consortio” и „Sacramentum Caritatis”, съответно подписани от Йоан Павел II през 1981 г. и от Бенедикт XVI през 2007 г., както и писмо, публикувано през 1994 г. от споменатата вече Конгрегация, или заключителното послание на Синода от 2012 г. за новата евангелизация. Във всички тези документи, по същество, се потвърждава, че вярващите, които са разведени и са встъпили повторно в брак не могат да получават Евхаристията, защото състоянието им на живот противоречи на съюза на любовта между Христос и Църквата, символизиран от самата Евхаристия. Друг важен момент, който обединява документите на църковната доктрина, обяснява монс. Мюлер, е призивът за пастирска грижа към разведените и повторно венчани, така че те да разберат, че причината за тази забрана не е дискриминация, а се корени в абсолютната вярност към волята на Христос. Архиепископ Мюлер след това посочва значението на проверката за валидността на брака в една съвременна епоха, която е в противоречие с християнското разбиране за това тайнство. „Когато не е възможно да се намери нищожност на брака - казва прелатът - възможно е да се получи опрощение и Свето Причастие, само ако съпрузите живеят заедно като приятели, като брат и сестра”. Благославянето на незаконните връзки трябва да се избягва при всички случаи. От друга страна, пише Префектът на Конгрегацията, дългосрочната и стабилна връзка отговаря на духовното и морално естество на човека: неразривният брак, следователно, има антропологична стойност, тъй като премахва произволните решения на чувствата на съпрузите, помага им да се справят с лични трудности, предпазва главно децата. „Любовта е нещо повече от чувство и инстинкт - казва монс. Мюлер - по своята същност е посвещение. В съпружеската любов двама души казват съзнателно и доброволно „Само ти и с теб завинаги”. Така че на тези, които разглеждат брака изключително според светските и прагматични стандарти, „Църквата не може да отговори с едно прагматично приспособяване”, защото бракът между кръстени „има характер на Тайнство и следователно е свръхестествена действителност”.

Разбира се, както още може да прочете в статията, има ситуации, в които „брачният живот става практически невъзможен”, както и в случаите на „физическо или психическо насилие”. В такива „болезнени ситуации Църквата винаги е позволявала на съпрузите да са разделени и да не живеят повече заедно”, при условие, че брачната връзка „остава стабилна пред Бог” и „страните не са свободни да встъпят в брак отново, докато другият партньор е жив”. Статията на монс. Мюлер след това отговаря на тези, които предлагат някои съмнителни решения, като например да се остави на личната съвест на разведените и повторно венчани дали да пристъпят към Евхаристията или не. Това е неубедителен аргумент - обяснява прелатът - тъй като дори и разведените и повторно венчани да са убедени в съзнанието си за невалидността на предишния брак, това все пак трябва да се докаже обективно от църковния съд. Дори и учението на „епикея” - или за справедливостта, според което законът се прилага в общи линии, но не винаги човешкото действие може напълно да отговори на него - не може да се приложи в този случай, тъй като
неразтрогваемостта на Тайнството Брак е норма от божественото право. А на който се позовава на Божието милосърдие, монс. Мюлер отговаря, предупреждавайки за „фалшивото позоваване на милосърдието”, което води към омаловажаване на образа на самия Бог, „според което Бог не може да прави нищо друго, освен да прощава”. „Божието милосърдие не е освобождаване от Неговите заповеди и от нарежданията на Църквата”, обяснява архиепископът, защото в тайната на Бог присъства и Неговата святост и справедливост и тези качества не трябва да останат скрити.

Накрая монс. Мюлер настоява за една пастирска грижа за разведените и повторно венчани, като уточнява, че не трябва „свежда всичко до въпроса за приемане на Евхаристията”, защото „освен тайнственото Причастие има и други начини за влизане в общение с Бога: с вяра, надежда и любов, с покаяние и молитва”. „Бог може да даде близостта Си и спасението на хората по различни начини, дори ако те се намират в противоречиви ситуации - каза прелатът. A пастирска грижа, основава на истината и любовта, винаги ще намери точния път и начин”.

Превод о. Йоан Хаджиев