Папа Франциск: нека искрено и конкретно да изповядваме греховете

Смелостта да наричаме греховете с истинските им имена, без да ги крием от изповедника. Тазсутрешната проповед на Папа Франциск, по време на литургията в религиозния дом „Санта Марта”, във Ватикана бе изцяло посветена на Тайнството на покаянието и помирението. Папата посочи, че „изповядването означава да срещнем Божията любов с откровението на сърцето и с детската чистота, като не се отказваме, а дори приемаме „благодатта на срама”, чрез който долавяме Божията прошка.

За голяма част от вярващите на определена възраст, изповедта пред свещеника е огромно усилие, което често води до избягване на Тайнството, или е такова страдание, когато се стигне до същността, че превръща момента на истината в лицемерие. Свети Павел, в посланието си до Римляните (Рим 7, 18-25а), на което се спря Светия Отец, прави точно обратното: признава публично пред общността, че „в неговата плът не живее доброто”. Признава, че е „роб на греха”, който не върши доброто, което желае, а върши злото, което не желае”:


„Това е борбата на християните. Нашата всекидневна борба. Не винаги имаме смелостта да говорим така, както Свети Павел говори за тази борба. Винаги търсим оправданието: „Да, грешници сме”, но го казваме просто така, без вътрешна борба. Но ако не признаем греха си, не можем да получим прошка от Бог. Защото ако „грешник” за нас е само дума без съдържание, ние нямаме нужда от Божието опрощение. Но ако наистина се чувстваме грешници, ако това ни потиска, тогава имаме нужда от това вътрешно освобождение пред Бога, от тази сила. За да намери изход, Свети Павел изповядва греха си пред общността, не го крие”.

Папа Франциск припомни, че Църквата иска от нас да „признаваме греховете си със смирение и цитира Свети Яков: „изповядвайте между вас греховете си”. Но не за „показност”, поясни Папата, а за „прослава Божия”, за да признаем, че „Той ще ме спаси”. Ето защо, за да се изповядаме трябва да отидем при нашия "събрат свещеника", насърчи Папата:


„Някои казват: аз се изповядвам пред Бог. Ама така е лесно – все едно да се изповядаш по електронната поща! Бог е далече, аз се изповядвам, но не лице в лице. Докато Свети Павел изповядва греха си пред своите братя очи в очи. Да изповядваме греховете си не е като да отидем на психоаналитик, нито в зала за мъчения, а означава да признаем пред Бога: „аз съм грешник”, но пред свещеника, конкретно”.

Конкретност, честност и искрена способност да изпитваме срам от нашите грешки, добави още Светия Отец, като насърчи да подражаваме на децата:

„Децата имат тази мъдрост: когато едно дете дойде да се изповяда, никога не говори общи неща, а казва конкретно: отче, направих това и това на леля ми, употребих тази и тази дума. Те са конкретни, непринудени в истината, докато ние винаги сме склонни да скрием истинския си грях. Но хубавото е това, че когато изповядваме истинските си грехове пред Бог, винаги изпитваме благодатта на срама. Срамът пред Бог за нашите грехове е благодат. Нека си припомним думите на Петър след чудото на Христос край езерото: „Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек”, тъй като се е срамувал от своя грях пред светостта на Исус Христос”.

man/rv