Изложба в Рим припомня авторът на емблематични скулптори в България

Може би не всички знаят, че много от възрожденските паметници в нашата страна са дело на известния италиански скулптор Арналдо Дзоки. Най-известният сред тях е паметникът на Цар Освободител в София, както и знаковия паметник на Опълченците в Русе и паметниците на свободата в Севлиево и Оряхово. Негови паметници има и в Италия, САЩ, Аржентина, Алжир и много други места. На големия италиански скулптор българското посолство в Рим посвещава изложба от 28 октомври до 2 ноември, по повод Деня на народните будители, 1 ноември. Изложбата, представена вече гр. Русе, е реализирана от Софийският университет „Св.Климент Охридски” със съдействието на Университетски хуманитарен комплекс „Алма Матер” и българското посолство в Рим.

Съставител на изложбата е Радослав Спасов, главен асистент от историческия факултет на Софийския университет, преподавател по българска история и специалист по проблемите на българското възраждане. Освен това е автор на четири филма и съавтор на още 15. Всички филми са свързани с историята на България и общата европейска история. Един от тях е филмът за Арналдо Дзоки, озаглавен „Дивният флорентинец”, тъй като самият скулптор е от Флоренция (1862 -1940).

Какво ти привлече вниманието, за да направиш филм за Арналдо Дзоки?
Филмът е реализиран в периода 2004-2007 г. С режисьорката на филма Пенка Шопова видяхме, че всъщност Арналдо Дзоки е автор на едни от най-емблематичните паметници в България, които са символ на българското освобождение.

Сега ти си автор и на изложбата за Арналдо Дзоки. На каква база е направена селекцията на фотосите?
Изложбата е съставена от 11 табла. Мотото на изложбата е „Италианският скулптор Арналдо Дзоки и българското освобождение”. Тъй като на таблата са изобразени паметници на Дзоки, които символизират свободата или стремежът на хората да бъдат свободни, тъй като неговото житейско и творческо кредо е свободата, ние сме се спрели на едни от най-емблематичните паметници на скулптура в България и паметниците в Италия, малка част от които са свързани с отбелязване на свободата или на войниците, които са си дали живота за освобождението на Италия.

Като автор на филми и изследовател на Арналдо Дзоки, къде според тебе можем да положим делото и приноса на Арналдо Дзоки в нашата история, но и в днешния ден и в бъдещето на България?
Тъй като паметниците на Арналдо Дзоки са свързани с освобождението на България и са поставяни в центъра на всички тези градове, които изброих, с течение на времето са се превърнали в един естествен център за общоградски, културни, научни и политически събития. И в София знаем, и в Русе, и в другите градове, около тях за важни годишнини, които са свързани и с национални годишнини и с културни мероприятия, научни, училищни и т.н. те присъстват. По този начин, вече повече от един век, паметниците на скулптура Арналдо Дзоки от символ на освобождението, се превръщат в един символ на свободата, не само на политическата свобода, но и на свободата на човешкия дух, защото знаем, че свободата на човешкия дух е нещото, което през хилядолетията на човешката история, винаги е водело най-светлите умове напред и те са дърпали след себе си и останалите хора. През последните 100 години, идвайки като паметници на признателност, тези паметници вече се превръщат в символ на свободата на човешкия дух и на бъдещото развитие на тези градове, от там респективно на България.

Какво друго, освен изкуството, те впечатли изследвайки „Дивния флорентинец”?
Освен като скулптор, това което прочетох за Арналдо Дзоки, ме впечатли неговата чисто човешка същност. Спомените в неговите български приятели, защото той е бил приятел с едни от най-големите български творци и скулптури, Андрей Николов и редица други, всички те в своите спомени го описват като един изключително скромен човек. Човек, който въпреки многото награди, многото паметници по цял свят, България, Италия, в САЩ, Аржентина, в Египет дори, по един много човешки и много топъл начин, винаги ги е посрещал в Рим, и дори с част от тях той си сътрудничи в своето изкуство. Например паметника във Видин, който е на Андрей Николов, релефите отдолу са на Арналдо Дзоки. Всеки един от тях, когато отива в Рим, в Номентана, където е било ателието на скулптура, казват, че той винаги ги е посрещал много топло, много сърдечно, т.е. България и българските творци, заемат едно много голямо място в сърцето на самия скулптор.

Според тебе, какъв е твоят прочит на тази великолепна скулптурна творба в центъра на София, на такова „знаково” място срещу Парламента?
Надявам се, паметниците на Арналдо Дзоки да бъдат вдъхновение не само за младите хора в България, а и за цялото общество. Също и за политиците, които по един или друг начин да получат частица от това следосвобожденско вдъхновение и да успеят да го преплетат в нашето съвремие, за да може по този начин идеята и вкусът за свободата, да останат и да продължат да съществуват в България и за в бъдеще".

Д.Г.