Здравеопазване, образование и икономика трябва да вървят заедно, за да оцелее нацията

Нация, която не е здрава, не може да бъде пълноценна, няма как да има и добра икономика. Трябва да има добро образование, за да има подготвени кадри, които да попълват икономиката, тя съответно да гарантира доброто здравеопазване. Това трябва да са националните каузи, за да оцелее нацията. Това заяви в интервю за Радио Ватикана д-р Цветан Райчинов от Българския лекарски съюз, участник в специализирания панел "Каузите на бизнеса. Здравеопазването като национален приоритет".

Доктор Райчинов, като структура, спрямо сегашната структура, какво е необходимо да се направи, за да стане здравеопазването наистина национална кауза?
Като структура са много неща, но първо трябва да има една ясна стратегия, тя да се изработи от експерти, от всички институции, заети в тази сфера, ясна стратегия, с конкретни стъпки, конкретни срокове, начин и количество на финансиране, за да се осъществят тези стъпки. В България например трябва да се стартира със спешната помощ, защото тя е звеното, което свързва всички останали структури и етажи на здравеопазването и гарантира достъпа на пациента до мрежата и до добри лечебни заведения. На второ място електронната индивидуална карта, която да служи както за отчитане на средствата, които се изразходват, така и за контрол във системата. Но тя е важна и за достъпа на българите за лечение в чужбина, защото дори и сега българи, които живеят в чужбина, идвайки в България тяхната карта няма устройство, което да я разчете и не може да я ползва, въпреки че си е плащал, примерно в Холандия, или в Италия, съвестно осигуровките. Много са нещата, трябва ни цял ден, за да ги изясним.

Кога може да се очаква да влезнат тези карти в България?
Надявам се, имахме разговори със сега управляващите, записано е в споразумение с тези партии, че електронната карта ще стартира и може би ще е факт до края на годината, както и електронното досие, електронната рецепта, всичко това, което гарантира контрола в системата и достъпа разбира се. И правото на човека, който е осигурен, да ползва системата.

Успявате ли да контролирате ситуацията пациент – лекар и въобще как стоят нещата в лекарския „Съюз” по тази тема?
Това е болна тема за нас, тъй като с едно решение на Върховния съд, нашият етичен кодекс беше обявен като документ, който не е нормативен. И в този смисъл санкции, въпреки, че съществува закон и в него са описани, се налагат по силата на етичния кодекс. Така е и в цяла Европа, във всички сродни с нас организации в момента. Това не работи и по-скоро разчитаме на морала на нашите колеги. Етичните комисии към момента могат да отправят само моралния упреци и съвети към лекарите. Но качеството и лечението на пациента е най-важното за всеки български лекар. Така че ние разчитаме предимно на уменията, на знанията и на отговорността на българските лекари. Те не биха увредили умишлено своя пациент.

Има ли някаква възможност по някакъв начин самите лекари, чрез писма или друг вариант, да викат пациентите на тези контролни прегледи?
Това се прави. Семейните лекари масово пишат писма, аз съм го виждал с очите си и мога да ви кажа, че има много такива лекари, които пишат писма и канят пациентите на преглед. Но има и много, които не го правят и веднага ще ви кажа защо. Защото националната здравна каса е предвидила средства за около милион – милион и осемстотин – тези цифри варират през годините – профилактични прегледи, при седем милиона население. Така че и да ги викат, няма нито кой да го плати, нито кой да поеме разходите по една такава дейност. Просто никъде не пише, че седем милиона българи, или колкото сме, ако не сме вече по-малко, подлежат ежегодно на профилактичен преглед, за което са заделени тези средства. Това го няма. Така че пак казвам, недейте да бързате да вините лекарите. И писма ще пишат, но мисля, че пациентът е този, който трябва да знае, че поне веднъж годишно трябва да отиде на общ профилактичен преглед. Жената трябва да знае, че поне веднъж в годината трябва да отиде да си направи цитонамазка, да се видят гърдите, това са рисковите места. И ако човек не се погрижи сам за своето здраве, няма как да бъде обхванат от системата.

В тази връзка, може ли да посочите някои цифри за състоянието на здравеопазването в България спрямо други европейски държави?
Не ми се иска. Цифрите са плачевни, няма показател, по който да може да се сравняваме с останалите европейски страни, освен по достъпност, там сме може би пък обратното, най-достъпното здравеопазване е в България, въпреки всички неуредици. Няма страна, в която сега, ако пожелаете, както си говорим, решите да отидете на лекар, дори и нищо да Ви няма, е сигурно ще изчакате 5 – 10 души пред кабинет, но ще влезете веднага, без предварително записване, без каквито и да е условности. Това, което колежката от Холандия каза – „ама аз мога да отида”, ама аз я питах, когато излязохме: „Може ли без да сте се записали?”, тя отговори: „Не, абсурд, даже за ваксинация, или за профилактичен преглед, не може да отиде, без предварително да е уредила час.

Как може да стане по-тясна връзката между лекаря и пациента, с оглед на профилактичните прегледи, защото всеки мисли че е здрав, докато в един момент не му се струпа нещо на главата?
Точно това имам предвид, че най-масовото образование и обучение могат да дадат точно медиите, тъй като те са във всеки дом, буквално, било електронни, било в писмена или… телевизия, или радио, това са неща, които медиите трябва да популяризират – каква полза има човека от това да си избере добър лекар, на който има доверие, да отиде поне веднъж в годината на профилактичен преглед, да направи всичко, което лекарят му е препоръчал. Разбира се, ако не му хареса, да смени лекаря в края на годината, няма нищо лошо в това, няма ри доверие, няма ефект от лечението. Но мисля, че това е ролята на медиите – да убедят хората колко е важно да се погрижат сами за собственото си здраве. Поне да отидат при лекаря, той от там нататък ще направи каквото е необходимо.

Каква трябва да бъде ролята на медиите именно за тази кауза?
Главно като средство за популяризиране на необходимостите от добра здравна система и от добро здраве. Пак казвам, медиите в България, примерно, не популяризират колко необходими са профилактичните прегледи, за да се гарантира превенцията на здравето, тоест навреме да се диагностицира и да се предприемат мерки в най-ранен стадий на какъвто и да е вид заболяване. В България не работи и няма нито една скринингова програма, сега се започват някакви наченки, но сме много далече от това, което се прави по света, примерно за най-често срещаните заболявания – сърдечносъдовите и т.н. Това у нас го няма. Така че медиите трябва да настояват и да изискват от което и да е управление, без значение, мен лично политиците малко ме интересуват. Но това е за хората и това трябва да правят медиите. Не да търсят сензация в отделни случаи на допуснати от лекари грешки – такива има и ще има, те не са сензация. Болката на лекаря, допуснал грешка, сигурно е не по-малка от пациента, върху който е допусната тази грешка. Аз съм сигурен, че е така. А медиите трябва да търсят доброто – да влязат в болниците, да видят какво правят тия хора, как работят, колко са всеотдайни, че са готови на всичко в името на живота. Това мисля, че е ролята на медиите, защото така се гради и доверието – на обществото към лекарите и лекарите в обществото.

Вашето пожелание към българския пациент, а също и към българския лекар?
Да е здрав, да е търпелив и да не прощава на политиците, когато му отнемат здравето, всичко друго може да се прости, но когато е заплашено здравето и съответно живота, да не прощава. От такива политици нямаме нужда”.

Д.Г.