Свети Дух - невидима Любов, защото е във всички

Свети Дух „е Личността в много личности”. Това е едно от многото определения на „непознатия Бог”, на когото Катехизисът на Католическата Църква отделя много страници.

„Християните вярват в Светия Дух”. Катехизисът обяснява: „Да вярваме в Светия Дух означава да изповядваме, че Светият Дух е едно от лицата на Светата Троица, единосъщен с Отца и Сина” (вж. Катехизис, № 685). С други думи, Свeти Дух е единственият Бог, заедно с Отца и Сина. Св. Павел подчертава, че „никой не може да нарече Исуса Господ, освен чрез Духа Светаго” (1 Кор. 12, 3). И само благодарение на Духа, който е в нас, можем да се молим казвайки: „Авва, Отче” (вж. Гал 4, 6).

Бог Отец е понякога изобразяван - според някои библейски образи – „като Господ, седнал на престол висок” (Ис. 6, 1). Второто лице на Светата Троица ни разкри лицето си в Исус Христос, въплътеният Син. Но кое е лицето на Духа? Следва да се отбележи, че символите на Духа, които откриваме в Библията са не-личностни: гълъб, вятър, огън. Като че ли Духът не е лице, а по- скоро божествена енергия. Но не е така. Всъщност, по този начин ни се разкриват личните особености на Духа.

В Новия Завет Духът никога не казва „Аз”, никога не сочи към себе си или говори за себе си. Духът не разкрива пряко лицето си. Третото божествено лице, в действителност, е персоналната любов между Отца и Сина. „Не съществува сам за себе си, защото - както казва Сергей Булгаков - е всичко в другите, в Отца и Сина”.

Така е и в Църквата, където Духът действа чрез хората. Може да се каже, че той е Лицето в много лица. Ние не виждаме вятъра, но можем да видим движението, което той произвежда. Основният резултат, придизвикан от Духа, е любовта. Лицето на Духа в Църквата е общност, която ражда плодове на любовта. Духът ни се разкрива чрез създаване на общение между хората.

Превод отец Йоан Хаджиев