Първото изявление на вярата е „Вярвам в Бога”

Кой е Бог и какво означава да кажеш, че вярваме в Него? В Катехизиса на Католическата Църква много страници са посветени на основата на вярата и на пътя, който води до задълбочаване на познанията за Небесния Отец.

„Вярвам в Бога” - това е първото твърдение на вярата, тъй като Бог е началото и края на всичко: „първият и последният” (Ис. 44,6). Катехизисът подчертава, че целият Символ на вярата „говори за Бога и ако говори също за човека и за света, го прави само в отношението им към Бога” (Катехизис, № 199). Тук, обаче, се появява проблем, който засяга самата дума „Бог”. Когато казваме, например, думата „дърво”, знаем за какво се говори. Но когато казваме „Бог’, за какво и за кого говорим? Философът Мартин Бубер отбелязва, че „Бог” е думата, която е най-претоварена в целия човешки език. Никоя друга не е била толкова замърсена и разпокъсана.

Случва се така, че когато човек признава, „Аз не вярвам в Бог”, той е прав, защото „Бог”, който той има предвид не съществува в действителност. Катехизисът припомня две имена на Бог, разкрити в Библията. Първото е от Стария завет. „Аз съм Онзи, Който съм” (Из. 3, 14) - казва Бог на Мойсей. Това име може да се тълкува в екзистенциален и дори в философски смисъл. „Аз съм” означава вярността на Бога, който винаги е „неизменно присъстващ у своя народ, за да го спасява” (№ 207). Но „Аз съм” означава, че Бог съществува от себе си, винаги и завинаги (вж. № 212).

В Новия завет имаме друго име на Бога: „Бог е любов” (1 Йоан 4, 8.16). Това означава не само, че Бог ни обича, но че - както четем в Катехизиса – „самото битие на Бога е любов” (№ 221). Но Бог, в цялото си откровение „остава неизразима тайна” (№ 230). Св. Августин правилно каза: „Ако бих го разбрал, не би бил Бог.” Така че, ако мислейки за всичко това, което съществува, преживяваме мистерията на действителността и всъщност преживяваме това, което ние наричаме „Бог”.