Първородният грях – „ядро” на злото в Божия план на любовта

Грехът е коренът на всяко зло за човека и неговата история. След разказа за сътворението със своя рефрен "И Бог видя, че беше добро", в книгата Битие откриваме историята за падането на прародители ни, т.е. за първородния грях. Разказът ни показва основата на всяко изкушение и грях.

Бог оставя на разположение на човека всички плодове от Рая само с една забрана: да не ядат от плодовете на дървото на познанието на доброто и злото. „Не яжте от тях - казва Бог на Адам - за да не умрете” (Бит. 3, 3). Това дърво „показва символично непристъпната граница, която човек като създание трябва свободно да признае и вярно да спазва” (Катехизис, № 396). Изкушението е едно фалшиво обещание, че няма ограничение, че човек може да стане бог. „Не, няма да умрете - каза Сатаната - но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, […] ще бъдете като богове, знаещи добро и зло” (Бит. 3, 4-5).

Катехизисът ни учи, че Адам и Ева имаха свободата да изгасят в сърцата си доверието в Създателя, да заемат мястото Му. Човек злоупотребява със свободата, която Бог му е дал (срв. № 387, 397). Всички идеологии, довели до геноциди като нацизмът, марксизмът-ленинизмът или маоизмът произлизат от същия корен, т.е. от претенцията да бъдем като Бог и да решаваме кое е добро и зло. Също съвременните течения на мисълта, които искат да променят творението преформулирайки например естеството на брака и семейството, са резултат от дяволското изкушението да бъдем като Бог.

Но Бог не лъже. Грехът наистина води към смъртта. Мъжът и жената се страхуват от Бога и се обвиняват взаимно. Адам и Ева не станат богове. Напротив, те се чувстват голи. Ние преживяваме реалността на греха в нашия живот. Но Бог не ни изоставят в тази ситуация. Историята на сътворението и спасението продължава.

Превод отец Йоан Хаджиев