Човек би опознал себе
си по- добре ако би си спомнил, че от началото на времената, Бог го кани да сключи
завет с Него. Това твърди и отец Дариуш Ковалчик в рубриката, посветена на 20-годишнината
от публикуването на Катехизиса, анализирайки частите, които говорят за етапите на
Божественото откровение:
********* За да познаем Бога, ние имаме нужда Бог
сам да се яви. И наистина, Бог е открил Себе Си на човека. Катехизисът, под номер
54, ни говори за етапите на откровението. В началото Бог се обявява на прародителите
ни, които ги приканва за едно близко общение (№ 54). И тази покана никога не е била
отменена. Дори и след антропологическата катастрофата, която наричаме първороден грях.
Дори след падението на нашите прародители, Бог много пъти е предлагал на хората завета
Си.
Историята на Ной е първият библейския текст, където Бог сключва завет с
човека. Дъгата е знак за този завет. „И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета,
що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.” (Бит. 9, 17). Катехизисът
казва, че „заветът с Ной е в сила дотогава, докато трае времето на народите, до всемирното
прогласяване на Евангелието” (№ 58). Това твърдение ни кара да се замислим за една
загадъчна фраза от Евангелието на Лука: „Иерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докле
се свършат времената на езичниците” (Лк 21, 24).
Вторият завет е с Авраам.
„В тебе ще бъдат благословени всички земни племена” (Бит. 12,3), каза Бог на Авраам.
Народът, които произхожда от него, ще бъде депозитар на обещанията, дадени на патриарсите
и ще стане избран народ. Бог ще сключи с хората завет на Синай, давайки чрез Моисей,
Декалога: десетте думи на живота.
Заветите достигат своя пълнота в личността
на Исус Христос, който е „единственото, съвършено и окончателно Слово” (№ 65) на
Бог Отец.
Ето защо ние трябва да помним, че сме част от заветите, направени
от Бога с хората. Така че ние ще можем по- лесно да разберем смисъла на живота ни:
в историята на Ной, на Авраам и по- специално на Исус, Откривател и Откровение, станал
плът.