Една, свята, католическа и апостолска Църква

Четирите характеристики на Църквата – „една, свята, католическа и апостолска” - изповядвани в Символа на вярата са четири истини и също толкова пътеки за извървяване, за да укрепим тези колони, които вече две хиляди години създават дълбоката идентичност на Църквата.

Във Верую изповядваме една, свята, католическа и апостолска Църква. Катехизисът се посочва, че тези четири съществени характеристики „Църквата няма [...] от себе си; Христос чрез Светия Дух отрежда на Своята Църква” (вж. Катехизис, № 811) да бъде такава.

Църквата е една заради нейния произход, т.е. заради нейния основател, Исус Христос и заради нейната душа, т.е. Свети Дух, който живее във вярващите (№813).

Какви са видими връзки на тази единност и единственост? Катехизисът посочва три основни връзки: изповядването на една вяра, общо служение на тайнствата и апостолска приемственост чрез тайнството ръкоположение (№ 815). Вторият Ватикански събор учи, че единствената Църква на Христос „съществува в Католическата Църква, управлявана от наследника на Петър и от епископите в общение с него” (Lumen Gentium, 8). В действителност, Христос не е основал много различни Църкви, но само една - тази на Петър.

Църквата, за съжаление, е претърпяла доста разделения. В резултат на това християните са разделени в няколко групи: католици, православни и протестанти. В Катехизисът четем, че „Духът на Христос използва тези Църкви и църковни общности като средство за спасение” (№ 819). Катехизисът добавя веднага, че силата на тези средства „произлиза от пълнотата на благодатта и истината, които Христос повери на Католическата Църква” (№ 819).

Как да търсим изгубеното единство, без да отслабва нашата идентичност? Трябва да бъдат предприети икуменически инициативи. Пълното единство, обаче, не е възможно, ако не е като дар на Христос, който се моли на Отца: „за да бъдат едно, както сме и Ние”. Въпреки това, това „едно” не означава сбор от различните християнски деноминации. Желанието за възстановяване на единението не може да бъде идеология, която води до релативизъм, но е обръщане на сърцето на всеки християнин.

Превод отец Йоан Хаджиев