Църквата е дело на Бог и всичките благодати получаваме заради добротата на Бог. Това
подчертава Катехизисът на Католическата Църква на страниците, посветени на Църквата.
Изповядваме, че вярваме на Църквата, а не в Църквата. Но какво означава тази
граматическа особеност? Катехизисът обяснява, че казваме така за „да не смесваме Бога
с Неговите дела” (вж. Катехизис, № 750). Църквата е дело на Бог и всички дарове,
които получаваме в Църквата (Словото, тайнствата, общността) имат като свой извор
Божията благост.
Църквата няма друга светлина освен Христос и няма друга сила
освен тази на Духа. Това не означава, че можем да живеем без църковната институция,
организирана и управлявана. Въплътеният Бог действа в света чрез хората и техните
институции. Въпреки това, Светата Троица не се ограничава само до институциите.
Думата
„Църква” означава „събрание”. Това не е призив да бъдем част от една човешка асоциация,
а от Божия народ, призован от Бог Отец. И сме част от този народ „не поради физическо
раждане, но чрез раждане от вода и Дух, което ще рече чрез вярата в Христос и Кръщението”
(№ 782).
Исус Христос положи основите на видимата Църква. Той направи това
чрез проповядване на благовестието, призовавайки апостолите и чрез установяване на
Кръщението и Евхаристията. Тези учредителни действия са свързани със страданието и
възкресението му. Но Христос е не само основател на Църквата, но тя е за него мистично
Тяло, на когото той сам е глава.
Църквата се нарича също храм на Светия Дух.
„Духът е като душа на мистичното Тяло, принцип на Неговия живот и на единството в
многообразието и богатството на Неговите собствени благодатни дарове” (№ 809).
Начело
на видимата Църква е Папата, викарият на Христос, наследникът на Петър, на когото
Исус каза: „Ти си Петър , и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма
да й надделеят” (Мат. 16, 18).