Вярвам в Бог, който е „Отец”

Християните могат да наричат Бога „Отец”, защото Исус е този, който им го е разкрил така. И точно това бащинство прави високо достойнството на всяко човешко същество. Катехизисът на Католическата Църква посвещава обширен размисъл на този аспект на вярата.

„Вярвам в Бог Отец” - това е началото на Символа на вярата, който изповядваме. Защо наричаме нашия Бог „Отец”? Катехизисът ни казва, че в Стария Завет Бог се нарича „Отец”, защото е Творец на Вселената, а също и заради завета, сключен от Бог с народа на Израел. Божественото бащинство се възприема от една страна като основно и трансцендентно начало, а от друга - като любяща грижа за хората (вж. Катехизис, № 238-239).

Но преди всичко, ние наричаме нашия Бог „Отец”, защото Исус разкри Бог като Отец: „И нито Отца познава някой, освен Сина, и комуто Синът иска да открие.” (Мат. 11, 27). Исус разкрива Бога Вечния Отец и се разкрива като вечният единороден Син на Отца, а след това ни разкрива Светия Дух, вечната любов между Отца и Сина, която е личност.

Освен това, Исус ни разкрива, че бащинството на Бога към човека е не само чрез сътворението. Това се вижда особено в проекта да станем „участници в божественото естество” (2 Пет. 1, 4). Земният баща дава своята човешка природа на детето си. Вечният Отец иска от нас да участваме в Неговата Божествена природа. Това е добра вест за нас. Св. Павел казва, че сме получили дух на осиновение, „ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а сънаследници на Христа”, призвани „и с Него да се прославим” (Рим. 8, 17).

Фактът, че Бог е Отец няма нищо общо с мъжкия пол. Бог Отец не е мъж. Бог е Бог. Затова можем да кажем, че в Неговото бащинство има също и майчинство. Йоан Павел II тълкувайки притчата за блудния син каза: „Милостивият баща в притчата съдържа в себе си, като едновременно е и над тях, всички характеристики на бащинство и майчинство”. Вечният Бог е източник и основа на всяко истинско бащинство и майчинство, които намираме в творението.