Вярата в Исус отваря вратите на вечния живот

Отговорът на вечния въпрос на вярата - какво означава да вярваме в Исус - е в центъра на някои от страниците на Катехизиса на Католическата Църква.

Християните вярват в Исус Христос. Но какво означава вярата в Исус? Може да се каже, че целият живот на Църквата се състои в това да отговаря по различен начин на този въпрос. Когато Исус попита учениците „A вие за кого Ме мислите?”, Апостол Петър отговори: „Ти си Христос, Синът на живия Бог”. Както въпросът, така и отговорът се повтарят и са развиват през вековете.

Евреите се опитват да убият Исус - както четем в Евангелието според Йоан - защото „не само съботата нарушаваше, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу” (5, 18). В действителност, например, когато Исус каза: „Преди Авраам да е бил, Аз съм” (Йн 8, 58), слушателите не са се съмнявали, че Учителят от Назарет се смята за равен на Бог. Когато Исус смята, че е в състояние да прощава греховете, някои от книжниците си мислеха „какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?” (Mк 2, 7).

Свидетелството на Новия Завет ни поставя пред избора: или да изповядваме Исус като Спасител и Бог или да Го отхвърляме. Слушайки думите на Исус не можем да отречем неговата божественост и в същото време да смятаме, че той беше велик човек, който казва истината.

Катехизисът ни показва четирите имена, с които Новият завет назовава Учителя от Назарет: Исус, Христос, Божи Син, Господ. „Исус” означава „Бог, който спасява”, „Христос” означава „Помазаник” т.е. „Месия”, обещан в Стария Завет. „Син Божий” означава уникалната и вечна връзка на Исус с Бог Отец. Името „Господ” се отнася до суверенитета на Бог (вж. Катехизис, № 452-455).

Християните изповядва Исус Христос като истински Бог и истински човек и вярват, че без Исус няма спасение за хората. Само това име отваря вечния живот, дори и за тези, които не са християни.

Превод отец Йоан Хаджиев