Вярата в Бог освобождава

Християнската вяра се основава на вярата в Бога като личност и в свободното приемана на истинността на Неговото Слово, не в приемането на някои твърдения, които се отнасят до Него. Това се обяснява ясно в Катехизиса на Католическата Църква, на когото през 2013 г. чествахме 20-годишнината от публикуването.

Казваме: „Аз вярвам” или „Аз не вярвам”. Но какво означава думата „вярвам”? Катехизис ни казва, че „вярвам” има „двойно отношение: спрямо личността и спрямо истината” (Катехизис, № 177). Но предимството, обаче, принадлежи на личността, в основата на вярата е лично привързване на човека към Бога, а не в повтарянето на фрази, дори верни, за Бог. Бенедикт XVI пише ясно: „В началото на християнското съществуване не стои етично решение или някаква велика идея – това е среща с едно събитие, с една Личност, която дава на живота нов хоризонт и същевременно окончателна насока” („Deus Caritas Est”, 1). Изповядваме „апостолическата” вяра, т.е. нашата вяра се корени в срещата на апостолите с Исус от Назарет. Тази среща е в основата на нашите лични срещи с Бог, който ни се открива чрез създанията, фактите от живота и в сърцата ни.

Вторият момент, споменат в Катехизиса, т.е. истината, означава, че вярата е „свободно съгласие с цялата истина, която Бог ни откри” (№ 150). Изповядваме Символа на вярата като съвкупност от истини, открити от Бога и пазени от Църквата. Тези истини не са философия, отнасяща се до Бога, но са в резултат на едно конкретно събитие, т.е. от личността на Исус Христос. Християнската вяра е човешкият отговор на личността на Исус, на Неговите думи и дела (вж № 142). От една страна този отговор изразява свободата на човек, а друга - акт на подчинение (вж Рим. 1,5).

В Катехизиса четем, че „да си покорен на вярата означава свободно да приемеш слушаното Слово” (№ 144). Така послушанието към Бога не се противопоставя на нашата свобода. Всъщност, това послушание, свободно избрано, ни позволява да бъдем наистина себе си. Можем да видим това в примера на живота на Дева Мария.