Възнесение Господне - моментът, когато човешкото се съединява с божественото

Преходът към вечността, славното завръщане в дома на Отца, който съединява божественото и човешкото, което е вече изкупено. Това е за Христос моментът на възнесението. Катехизисът на Католическата Църква посвещава доста място на епизода, с който завършва земната история на Исус.

Предпоследното изречение от Евангелието на Маркo казва: „А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето и седна отдясно на Бога” (16, 19). Възнесението - както обяснява Катехизисът - бележи прехода от славата на възкръсналия Христос към Христос, седящ отдясно на Отца (вж. Катехизис, № 660). Можем да кажем, че Възнесението е последният епизод от земния живот на Исус. Обаче то се осъществява извън нашия земен хоризонт - то води, в действителност, към вечността на Отца.

Възнесението е свързано със слизането на Сина от небесата. „Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето” (Йн 3, 13) - казва евангелист Йоан. Какво е значението на движението от небето и към небето? Защо второто лице на Светата Троица слиза, унижава себе си, а след това се връща към славата, на която винаги се е радвал? Следва да се отбележи, че в това движение окончателно се съединяват божественото и човешкото - Синът не се връща при Отца сам, но се връща със собственото си човечество. Исус, истинският Бог, не престава да бъде истински човек. Остава въплътен - с човешката прославена природа.

Катехизисът обяснява: „Оставено на своите естествени сили, човечеството няма достъп до дома на Отца. Единствен Христос може да отвори този достъп за човека...” (№ 661). В молитвата от бревиара за празника Възнесение четем: „Господи, в Христос възнесен на небето, нашето човечество е издигнато при теб”. Исус Христос ни предшества в славното Царство на Отца (вж. № 666).

Формулата „седи отдясно на Отца” означава, че Синът е напълно равен на Отца в неговата божественост и които съставляват едно единствено божество. Синът - като истински Бог и истински човек - се застъпва за нас като единствен посредник. Следователно можем да се надяваме, „че ще бъдем един ден с Него завинаги” (вж. № 666).

Превод отец Йоан Хаджиев