Човек е наистина себе си само когато е в отношение с ближните си, защото самият Бог
- който го е създал по Свой образ и подобие - е във взаимоотношения в Св. Троица.
Достойнството на мъжа и жената идва от факта, че те се създават „по образа
на Бога”. Катехизисът ни казва, че човекът е „единственото създание на земята, което
Бог пожела за самия Себе си” (Катехизис, № 356). Други същества, например красивите
птици или нашите кучета, симпатични и верни, прославят Бога със самото си съществуване,
но не са способни да Го познаят и да Го обичат. Те отразяват величието на Твореца,
но не са създадени по Негов образ.
Какво означава това да бъдем създадени по
образа на Бога? Много е интересно това, че в книгата Битие четем: „Рече Бог: да сътворим
човек по Наш образ” (1, 26). Ние срещаме тук глагола „сътворявам” - в множествено
число. Някои Отци на Църквата виждат тук един много личен диалог между Божествените
лица. Ето защо ние сме създадени по образа на тройственото общение: на Отца, Сина
и Светия Дух. Това означава, че ние ставаме човешки същества само в отношение с другите.
Никой не може да бъде човек без да има взаимоотношения с другите. Не може да има личност
без социален елемент.
Изразът „образ на Бога” може да бъде отнесен и към тайната
на Словото, което хвърля светлина върху мистерията на човека. Бог е създал мъжа и
жената, гледайки Исус Христос, въплътения Син. Всъщност, в Исус се явява човекът в
неговата пълнота. „Вторият Адам [т.е. Христос] създаде - като каза Св. Петър Хризолог
- първия Адам и вложи в него Своя образ” (№ 359).
Човекът е единството на душата
и тялото, духа и материята. В достойнството на „образа на Бога” участва не само душата,
но и тялото, което очаква възкресението като небесно тяло. Така че, „не е допустимо
човек да пренебрегва телесния живот” (№ 364). Бог иска да спаси целия човек с неговото
духовно измерение, но също така и с телесното.