Папата към лютераните: да вървим към единението с търпение и разбиране
Диалогът между католици
и лютерани трябва да продължи, като бъдат посрещнати „основните въпроси”, както и
„различията в етическата и антропологическата сфера”. Това бе насърчението на Папа
Франциск, което отправи към официалната делегация на Световния лютерански съюз, която
прие на аудиенция в понеделник заедно с представители на Комисията за лютеранско-католическо
единение.
Богословският диалог, молитвата и братското сътрудничество са трите
основни точки за развитието на диалога и отношенията между лютерани и католици, посочи
в словото си Папа Франциск.
„В известен смисъл – посочи Папата - диалогът е
душата на нашия път към пълното единение, който ни позволява да предвкусим неговите
плодове, макар и несъвършени: в мярката с която смирено се приближаваме към духа на
нашия Господ Исус Христос за да изпросим дара на единението, ние сме уверени че се
сближаваме между нас, и че Той ще ни поведе за ръката и ще бъде наш водач”.
Припомняйки
50-та годишнина от началото на богословския диалог между лютерани и католици, както
и честванията на Реформата през 2017, Папата изтъкна „важността да се води диалог
за историческата реалност на Реформата с нейните последствия и дадените и отговори”:
„Католици
и лютерани могат да поискат прошка за взаимно причиненото зло и за извършените пред
Бога грехове – посочи Папа Франциск - и заедно се радват на носталгията по единението,
събудена от Господ в нашите сърца, което ни позволява да гледаме с надежда към бъдещето”.
В
светлината на изминалите десетилетия и „многобройни примери за братско общение между
лютерани и католици”, Папата изрази увереността, че „пътят на диалога и общението
може да бъде продължен”.
„Разбира се, трудности има и ще има, което изисква
търпение, диалог, взаимно разбиране, но не трябва да се плашим! – посочи Папа Франциск.
Знаем много добре – както често ни припомняше Бенедикт ХVІ – че единението не е плод
на нашите усилия, а на действието на Светия Дух за когото е нужно да отворим сърцата
си с доверие, за да ни поведе по пътищата на помирението и общението”.