Във Веруюто изповядваме „общението на светиите”. Kатехизисът обяснява, че терминът
„общение на светиите” има две значения: общение със светите неща и общение със светите
лица (вж. Катехизис, № 948).
Общението във вярата, получена от апостолите,
е пазено и предавано от нас. Ние живеем в общението от седемте Тайнства, на първо
място сред които е Евхаристията, която ни свързва и обединява. Усещаме и братското
общение, което се изразява между другото и в дейността на благотворителност. Вярата,
тайнствата и милосърдието са светите неща, защото те идват от Бог, Светият.
Има
също и общение между хората. Катехизисът припомня тук учението за трите състояния
на Църквата, верните поклонници на земята, тези, които са в чистилището и се подготвят
за небето и спасените, които се наслаждават на пълното общение с Бог в небето (№ 954).
Сред тези три състояния има общение, понеже всички участват - дори и по различен
начин - в Божията благодат.
Ние, които живеем на земята - чрез молитва и любов
- сме в общение с мъртвите. Църквата ни приканва да се молим за нашите покойни, защото
- както четем в Катехизиса – „нашата молитва може не само да им помогне, но и да осигури
успеха на тяхното застъпничество за нас” (№ 958). Това не означава, че Бог не е милосърден
и затова ние трябва да го умоляваме. В действителност Бог е безкраен източник на милост,
но той иска да спаси човека в сътрудничество с други хора.
Израз на общението
на светиите е официалният култ към светците и блажените. Ние вярваме, че в Бог ние
сме в духовно обединени с тях и че те ходатайстват за нас. Св. Доминик, умирайки,
казва на своите събратя: „Не плачете, защото ще ви бъда по- полезен на мястото, където
отивам, отколкото тук” (№ 956).