Катехизисът - основен документ за Църквата

Веруюто завършва с думата „амин”. В Библията тази дума се използва като израз на консенсус или в отговор на славословие или благословия. Катехизисът ни казва, че еврейският корен на „амин” „изразява здравина, доверие, вярност” (вж. Катехизис, № 1062).

„Амин” не е просто заключение на молитвите, но е отговор на Бог. С „амин” изповядваме верността на Бог към нас и изразяваме нашето доверие в него. В Талмуда, един от свещените текстове на юдаизма, на въпроса „Какво означава „амин”?” се казва: „Бог, верният цар”.

Последното „амин” във Веруюто съответства на думите на Символа на вярата, с които ние започваме изповядването на вярата, т.е.: „Вярвам”. „Вярвам” означава да кажеш „амин” на думите, обещанията и заповеди на Бога” (№ 1064).

Самият Христос е Амин, както четем в книгата Откровение: „тъй казва Амин, верният и истински свидетел” (3, 14). Като истински Бог, той е окончателният „Амин” на любовта на Отца към нас и в същото време - като истински човек - е пълнотата на нашия отговор към Бога. Ние можем и трябва да съединим нашия несъвършен „амин” със съвършения „амин” на Исус.

По време на нашите размишления върху Кредото, обяснено от Катехизиса, ние обсъждахме 12-те части на Символа на вярата от „Вярвам в един Бог” до „Вярвам във вечния живот”. Така че ние се опитахме да отговорим на поканата на Папа Бенедикт XVI, изразена в посланието „Porta Fidei” - насърчаване да четем Катехизиса, „истински документ и подкрепа на вярата” („Porta Fidei”, 12).

Новият върховен римски първосвещеник, папа Франциск, ни даде енцикликата за вярата „Lumen fidei”, в която четем, че Катехизисът е „основен документ за това общо действие, с което Църквата възвестява цялото съдържание на вярата, всички това, което тя е; всичко, в което тя вярва” (№ 46). Да се ​​върнем към Катехизиса, за да останем в диалог с нашата вяра.
Превод отец Йоан Хаджиев