Папата: Да не забравяме свещениците и сестрите от старческите домове
Мойсей, Йоан Кръстител, Свети Павел. На тези три библейски фигури Папа Франциск посвети
своето размишление на днешната литургия в религиозния дом "Света Марта" във Ватикана.
На нито един от тях, подчерта Папата, не бяха спестени терзанията, но Господ никога
не ги изоставя. Светият отец припомни и големия брой свещеници и монахини в старческите
домове и отправи прозив към верните да ги посещават, защото те са истински „светилища
на святост и апостолство”:
Началото на апостолския живот и краят на апостол
Павел. Папа Франциск се спря на литургичните четива от деня, спирайки се на тези
две крайности в живота на християнина. В началото на своя апостолски живот, отбеляза
коментирайки днешното Евангелие (Лк 12, 1-7), учениците са „млади” и „силни”, а и
„демоните биваха изгонвани от техните проповеди”. Първото четиво, продължи Светият
Отец, ни показва Свети Павел в края на своя живот. „Това е залезът на апостола”:
„Началото
на апостола е радостно, ентусиазиращо, от присъствието на Бог в неговия живот. Но
не му е спестен неговият край… В мислите ми са трите икони: Мойсей,
Йоан Кръстител и Павел. Мойсей е този, който е водач на Божия народ, смел, борещ се
с неприятелите, но също и с Бог, за да спаси народа. Но накрая е сам, на планината
Нево, гледа Обещаната земя, но не можеше да влезе в нея. Йоан Кръстител: накрая и
на него не са спестени терзанията”.
Йоан Кръстител, продължи Папата,
се бори и с „едно съмнително терзание, която го мъчи” и „попада под властта на един
малодушен, пиян и корумпиран управител, под завистта на една прелюбодейка и на капризите
на една балерина”. Апостол Павел в Първото четиво ни говори за тези, които го изоставят,
които му причиняват беди заради неговото проповядване. Разказва, че в съда никой не
му е помогнал. Всички са го изоставили. Но Свети Павел казва:, „Господ ми бе близо.
Даде ми сила, за да мога да нося напред завършека на Евангелието”:
„Това
е величието на Апостола, който чрез своя живот прави това, за което Йоан Кръстител
казваше: ‘Нужно е Той да расте, а аз да намалявам‘. Апостолът
е този, който отдава живота си, за да расте Господ. Също така и Петър с обещанието:
‘Когато остарееш, ще те заведат там, където ти не искаше да отидеш‘.
Когато мисля за края на Апостола, в сърцето ми идва споменът за онези светилищана апостолството и на светостта, които са старческите домове за свещеници и
монахини: Това са истински светилища на апостолство и светост в Църквата.
Нека не ги забравяме.
Ако погледнем по-задълбочено, каза Папата, тези места
„са красиви”. Чувам често, че се правят поклонничества до Светилища на Дева Мария”,
на Свети Франциск, на Свети Бенедикт:
„Но се питам дали ние, християните,
имаме желанието да посетим тези светилища на святост и апостолство, които са старческите
домове за свещенци и монахини? Това ще бъде истинско поклонничество.
Преди дни един от вас ми каза, че когато отивал в дадена мисионерска страна, първо
отивал на гробището и посещавал гробовете на стари мисионери, непознатисвещеници
и монахини, там от 50, 100, 200 години. И ми казваше, че всички те биха
могли да бъдат канонизирани, защото в крайна сметка важи само тази всекидневна святост.
В старческите домове тези монахини и свещеници очакват Господа също като Свети Павел:
малко тъжни, но с душевен мир, с бодър дух”.
„Ще бъде добре за всички
нас – заключи Папата – да помислим за този етап от живота, какъвто е краят на Апостола
и да помолим Господа: ‘Съхрани тези, които в този момент са в последния етап на живота
си, за да могат още веднъж да ти кажат’: „Да, Господи , искам да те следвам!‘”.