Двама папи светци ще покровителстват българския народ

Йоан Павел ІІ и Йоан ХХІІІ ще бъдат обявени за светци на 27 април 2014, втората неделя след Възкресение Христово и празник на Божието Милосърдие. Това обяви лично Папа Франциск на 30 септември на Консистория във Ватикана чрез специален декрет.

Изборът на датата не е случаен, тъй като Папа Войтила умира на 2 април 2005 в 21.37ч. или в навечерието на празника на Божието милосърдие, учреден от самия него, който през същата година се пада на 3 април. Както е известно, през юни т.г. Папа Франциск одобри чудото приписвано на Блажен Йоан Павел ІІ и освободи Йоан ХХІІІ от изискването за второ чудо в каноничния процес, след признатата му небесна намеса станала причина за беатификацията ме през 2000г.: необяснимото научно изцеление на сестра Катерина Капитани на 25 май 1966г.

Папа Франциск взима решението за отпадането на второто чудо, поради шороко разпространената святост на Папа Ронкали. В родната му къща в Сото им Монте, например, има една стая изпълнена с благодарствени послания от стерилни двойки, които след молитви към Добрия Папа са получили радостта да имат дете. Според постулатора на каноничния процес, францисканеца Джованджузепе Калифано, решението на Папа Франциск е „знак, че 50 години след учредения от него Втория Ватикански събор, споменът за него е още жив по целия свят”. Огромната попурярност с която е заобиколен още приживе е плод на неговото умение да общува и дава надежда, за което е наричан Добрия Папа. Успява да заговори и на хората отвъд желязната завеса, както и да получи уважението на политиците своето време, като Кенеди, Хрушчов, Шарл Де Гол, заради усилията му хармонизира Изтока, Запада и Третия свят.

Йоан Павел ІІ ще бъде канонизиран преди десетата година от кончината му, което представлява истински рекорд, тъй като само Свети Антоний Падуански, починал на 13 юни 1231, е бил канонизиран в много къс срок: на Петдесятница през 1232 в катедралата на Сполето. За канонизацията на Папа Войтила допринесе и почетния Папа Бенедикт ХVІ, който премахна задължителния пет годишен срок за началото на каноничния процес по беатификацията му.

Датата за канонизацията на Папа Войтила коментира постулаторът на каузата монс. Славомир Одер: „В избора на тази дата виждам приемстевност в предаването на посланието на Божието Милосърдие. Смятам, че изборът на Папа Франциск не случаен. Целият понтификат на Йоан Павел ІІ е известяване на Божието Милосърдие, подкрепено с обявяването за блажена на сестра Фаустина Ковалска и учредяване на литургичния празник за честването на Божието Милосърдие. В Папа Франциск виждам един изключителен последовател на това послание”.

„Канонизацията на Йоан Павел ІІ е увереността, че той е наистина в Рая, близо до Бог и може да се застъпва пред Него за нас. Един светец от нашето съвремие означава, че той познава нашите радости, безпокойства, проблеми, болки и съкровени желания, които да интерпретира, изпросвайки божествената благодат за нашите нужди. От друга страна, със своето християнско свидетелство, Йоан Павел ІІ остава пример за следване в живота и сигурен водач пред съременните предизвикателства”.

Датата на канонизацията касае пряко и България, тъй като и двамата имат особена връзка със страната ни и не случайно Йоан ХХІІІ е наричан „българския папа”. Анджело Ронкали, преди да бъде избран за папа с името Йоан ХХІІІ, е папски представител в София от 1925 до 1934, което оказва огромно значение за оформянето му като личност и духовник. Въпреки напрегнатата политическа обстановка в страната, той успява да даде силен тласък в пастирската и духовна дейност на Католическата църква и да обикне България. С неговото идване бе открито първото официално представителство в София, прераснало през 1991 в Апостолическа нунциатура, която се помещава на ул. „11 август”, 6. Учредява и организира Апостолическата екзархия и дава първоначалния тласък за развитието на католическия печат. Ронкали оказва хуманитарна помощ към българския народ, създавайки т.н. „папски кухни” за българите и бежанците от Турция и Гърция, а след земетресението през 1928 прави всичко възможно за реконструкцията и изграждането на нови църкви.

Йоан Павел ІІ е първият папа посетил страната ни, която обича истински с нейния народ. С идването си през май 2002 изтри срамното петно от челата на българите, заявявайки, че „един цял народ, и то славянски, не може и не трябва да носи отговорност за т.н. „българска следа” при извършения срещу него атентат на 13 май 1981. Още в началото на своя понтификат той проправя път за завръщането на България в семейството на европейските народи. През 1980 провъзгласи светите братя Кирил и Методий за небесни покровители на Европа, а след това като истински политик, ясно и смело настоя за пълноправното членство на България в ЕС. Папа Войтила – страстен обединител на разделените хриситяти – маркира знаците по пътя към пълното единение, чрез взаимното опознаване и братската любов. В София лично каза на Патриарх Макксим, че „християнското разделение противоречи на Христовата воля”, а като знак за братолюбие дари на българската православна общност в Рим храма Св.Св.Викентий и Анастазий за богослужебно ползване. На невиждана литургия в Пловдив обяви за блажени трима български свещеници, жертва на комунистическия режим, но наред с тях отдаде почит и на православните мъченици, преминали като тях същите страдания и унижения. С идването си в София трасира конкретните морални стъпки, без които никакъв демократичен преход не би бил успешен. В географския център на София благослови строежа на катедралата „Св.Йосиф” и пожела на католици и православни да бъдат „живите камъни” в изграждането на „духовното здание на нова България”.

Двама „български” папи покровителстват българския народ, а пламъкът на тяхната любов, като две запалени свещи в небето, озарява пътя на България към по-добро, по-справедливо и братско бъдеще, за което дадоха своя принос.

dg/ rv