„Почти десет милиона
са симпатизантите на Папа Франциск в Туитър, а над 60 милиона получават по смартфона
и таблет неговите туитове. Блогфест 2013 му присъди Оскар за уеб като личност на годината,
превръщайки го в истински конкурент на звездите в Интернет. Този медиен успех говори
за присъствието на Папа Франциск в социалните мрежи, но същевременно и за новото,
което аржентинския папа внася в комуникацията на Църквата със своя оригинален стил.
На тази тема е анализа на архиепископ Клаудио Чели, председател на Папския Съвет за
социални комуникации, след пленарната асамблея на ведомството, която се проведе в
края на септември на тема „Мрежата и Църквата.
Мисля, че главната новост, която
внася Папа Франциск е умението да бъде разбиран от хората във всички обществени нива.
Комуникацията на Бергольо има четири характеристики. Първата е използването на обикновен,
пряк и диалогичен език, който съвременния човек разбира отлично. Втората е, че съдържанието
докосва съзнанието и сърцето на хората, отговаряйки на техните страдания и въжделения,
защото той отлично знае какво се таи в човешкото сърце. Това обяснява и успеха му
и сред невярващите, отдалечените християни от Църквата и дори изповядващите други
религии. Третата характеристика е неговата жестикулация: Папа Франциск не само отправя
послания, а ги подкрепя с жестове, които предават онова богатство свързано с дълбока
духовност. Последната е умението му да разпалва въображението на човека и докосва
неговата чувствителност, чрез образния език. Използва живописни картини и своеобразни
образи, които говорят повече от думите, за да изрази сложни концепции. Като например,
призива му към епископите и свещениците да имат „мириса на стадото. Всичко това говори
за неговата визия за Църквата, която трябва да върви редом с човека – обобщава архиепископ
Чели. Комуникацията предполага еклисиологията на срещата, на диалога, на споделянето
и една дълбока симпатия към човека, които дават смисъла на израза „да страдаме заедно”
и „да изпитваме еднакви чувства.
Дълбоките промени през последните години в
областта на комуникацията налага преосмисляне на начина на комуникация и на Църквата
– продължава архиепископ Чели. На 4 декември ще се навърши половин век от публикацията
на документа от Втория Ватикански събор „Inter mirifica” с който епископите съзнават
и официално признават важността на средствата за комуникация в полето на евангелизацията
и за разпространяването на големите християнски и човешки ценности. В документа се
говори за „средства”, които днес наричаме „медиа”, за което се говори подробно в документа
Evangelii nuntiandi на Папа Павел VІ. Първата промяна на перспективата идва с понтификата
на Йоан Павел ІІ, който говори за необходимостта от „приобщаване” към новите технологии
в дигиталната епоха. От средство, медиите се превръщат в „жизнена среда” в която човека
– особено младите хора – живеят. В своето апостолическо писмо “Il rapido sviluppo”
2005 („Бързото развитие”) той признава „дигиталната култура”, създадена от новите
технологии, които разкриват големи възможности и които Църквата трябва да приеме
и използва. Затова най-голямото предизвикателство за Църквата е да умее да диалогира
с дигиталната култура и намери начина да известява Евангелието на съвременните хора,
родени именно в тази култура.
Ето защо – подчертава архиепископ Чели – трябва
сериозно да погледнем към присъствието на Църквата в уеб пространството: не става
въпрос само до осъзнаване важността да известяваме Христос и Евангелието, а за умението
да използваме съвременния език и бъдем разбрани от хората. Да си задаваме въпросите:
Как да присъстваме сред тях? В кои среди? С какви послания? Какъв тип комуникация
да използваме?”.
Например, посочва архиеписоп Чели, широко използваното информационно
приложение арр (thepopeapp) позволява незабавното посещаване на един сайт посредством
смартфона или таблета. Той се използва и във Фейсбук, а ватиканските медии, на първо
място мултимедийния портал и Радио Ватикана, вече успяха да използват тези възможности,
предлагайки в мрежата новини за дейността на Папата, Курията и Църквата по света.
Трябва да добре да опознаем тези нови реалности, за да прозвучи в тях евангелското
послание. Трябва също да приемем и придружаваме ония, които са срещнали Христос по
„интернет магистралите”, защото днес много хора, особено младите, имат контакт с религията
само чрез интернет. Именно там, те биха могли по-дълбоко да опознаят Исус Христос
и се обвържат с неговата любов и милосърдие.
Решението на Бенедикт ХVІ да
навлезе в този дигитален свят с туитър бе наистина пророческо, тъй като чрез него
може да се достигне до всички части на света. Към това се прибавя и способността на
Папа Франциск да комуникира с кратки послания, които се превръщат в „хапчета” мъдрост,
светлина и истина за всички".