„Каква полза, братя
мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли да го спаси вярата? Вярата,
ако няма дела сама по себе си е мъртва”. Посланието на апостол Яков е много ясно,
когато припомня на християните да изразяват вярата си в Исус Христос посредством делата.
Ако отворим сърцата си за доверието в Бога, може би ще станем по-чувствителни към
нуждите на другите.
Исус определи своите ученици като „светлината на света”
и каза: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и
да прославят Небесния ваш Отец”. Целта на християнския живот е да осветли света посредством
добрите дела на любовта. Ние християните трябва лесно да бъдем разпознавани в обществото
не защото говорим за Христос, а защото нашият живот отразява неговото присъствие в
нас посредством любовта, която практикуваме.
Махатма Ганди ни отправи предизвикателството
казвайки, че би станал християнин, ако в живота си бе срещнал само един. Положително
той е имал контакти със стотици християни, но не е срещнал нито един, който да живее
автентичния християнски живот в служба към другите. Може би, ако бе живял достатъчно
дълго и бе познал Майка Тереза, неговото мнение би се променило.
Готовността
ни да споделяме своето време, своите таланти и възможности с другите е знак, че следваме
примера на Исус, който служейки на Бог ни даде всичко, което притежаваше. Такова поведение
е един силен пример в днешния свят. Някои проучвания показват, че главната причина
поради която много хора се обръщат към сектите, е че първоначално те им дават храна,
дрехи и парични помощи, създавайки впечатлението за една приятелска атмосфера.
Например
Сайантолоджи, чието седалище е във Флорида, привлича нови членове като намира работа
на безработните. По-голямата част от християнските Църкви организират програми в помощ
на нуждаещите се, но малцина членове на енорията активно участват в тези милосърдни
дела. Избягвайки да се включим в подобни дела, ние не само отричаме своето верую,
но се лишаваме и от много благословии.
Небесни Отче, моля те да ми простиш,
защото не съм помогнал на намиращите се в затруднение братя и сестри. Често пъти егоизмът
изпълваше живота ми и забравях страданията на другите. Дари ми благодатта с радост
да споделям моите материални и духовни блага, като знак на доверие в Твоята любов.